Я очень люблю Болгарию!...

В памет
на академик Дмитрий Сергеевич Лихачов

Една покрусяваща вест облетя България в последния ден на септември. Бе престанало да тупти сърцето на човека-легенда за Русия, "съвестта на века" Дмитрий Лихачов. Ако великият Айнщайн е открил "теорията на относителността" за Вселената, то човеколюбецът Лихачов откри тайната на "съотносителността" между човеците и вярата, упованието един в друг, единението между всички. Славата му на учен от първа величина, член на най-престижни академии и университети в света, не е в състояние да подмени този най-висш казус. На него той посвети целия си живот и не му измени, не се прекърши нито в лагерите на Соловки, нито през дългите дни и нощи на блокадния Ленинград. Може би и затова така ярко свети неговата звезда в Космоса, носеща името "Lihachev-2877".
Траурната новина ме пресрещна на прага на една редакция в столичен вестник. Бях отишла да предложа материал за предстоящата церемония по връчването на присъденото му през пролетта звание "Доктор хонорис кауза" на Великотърновския университет. Болно отекна в мен лаконично направеното съобщение за неговата смърт, получено от ИТАР-ТАСС. Не можех да повярвам, че вече го няма... Дори когато след това чух близките му по телефона от Санкт Петербург, ми се струваше, че ето сега ще се обади и самият той с приветливия си глас. Както много пъти го бе правил през дългите години на нашето сътрудничество.
Обещах им, че ще ида на погребението, но не ми достигнаха сили. Знам къде според завещанието ще бъде погребан - в академичното градче Комарово. Там, където почиват любимите му Анна Ахматова, акад. Виктор Жермунский, Михаил Зошченко. Показвал ми е точно "своето" място - до неговата непрежалима дъщеря, изкуствоведката Вера Дмитриевна, в семейната гробница на Лихачови. По мистично съвпадение той почина на нейния имен ден - "Вяра, Надежда и Любов" - в 13.30 ч. на 30 септември (по руския православен календар). Отбелязах скъпата за мен кончина със заупокойна молитва в църквата "Св. Седмочисленици", която отслужи отец Петър. В телеграмата писах: "Загубихме слънцето на България. Нашия духовен баща..."
Всички го знаехме бодър, все още енергичен за своите 92 години; един вечно жив и мъдър дух, за който няма прегради във времето. Но ето, че в последното си писмо (само отпреди няколко месеца) говори за умора и настъпваща слабост. И зедно с това - за голямата си любов и носталгия по България, която не ще може вече да посети... Макар и лично, писмото звучи като една съкровена изповед, предназначена сякаш за всички български приятели (в последните си години той въобще не пишеше писма). Това прави обяснимо неговото обнародване именно във в. "Култура", където бе поместено и последното му интервю в навечерието на празника на Св.Св. Кирил и Методий. (Писмото се публикува без съкръщения).

Скъпа Екатерина Степановна,
Простете, че не съм Ви писал. Уморявам се много и като се върна у дома, веднага си лягам.
Имам една голяма молба към Вас: не бихте ли могли да ми съобщите кой университет - Търновския или Пловдивския, в частно писмо към мен е поискал моето съгласие да бъда избран за "почетен доктор"? Започнах ужасно да забравям. Загубил съм писмото, подписано от ректора (нямам адреса и пълните титли). Моля Ви, съобщете ми на кого да отговоря.
За мен това, разбира се, е много почетно и приятно. Аз много обичам България! (Вие знаете това.)
Но няма да мога да дойда на церемонията - много съм слаб. Поседя двайсетина минути на главния вход долу и това е цялата ми разходка.
Боя се, че е вече късно да изпратя Вашето приглашение. Може би през есента?
Много поздрави на Радосветочка от мен и Зинаида Александровна! Простете за почерка ми.
Искрено Ваш Д. Лихачов
Санкт Петербург
26 април 1999


Иска ми се да отбележа с прискърбие, че на 8 октомври (в деня на излизането на този брой) академичното тяло на Университета в старопрестолния град ще проведе "посмъртно" своя тържествен ритуал в чест на почетния си доктор акад. Дмитрий Лихачов (заедно с удостояването със същото звание на белгийския му колега проф. Фл. Томпсън). С този акт ще се открие Седмият международен симпозиум по медиевистика на тема "Търновската книжовна школа и християнската култура в Източна Европа". И това ще бъде едно наистина заслужено и достойно признание за неизмеримото по своето значение общочовешко дело на забележителния учен-славист и българист Дмитрий Сергеевич Лихачов. За да ни напомни за големия приятел на България, който утвърди пред света нейния приоритет в славянската културна история. И чиято обич към родината ни всеки един българин би трябвало да носи в сърцето си като реликва.

Екатерина Даскалова