Драган Тенев можеше да разкаже чудния свят на изкуството, той можеше да разкаже и изпее атмосферата на отминала София, той можеше да ритмизира и изтанцува, да изиграе и оживи сенките от миналото. Това го опиваше, но той отиваше отвъд илюстративността на конферансието. Той носеше документалността на спомена, неговата фактологичност и същевременно с артистичността, която наследи от поетесата Северина и която предаде на прекрасната и без време отишла си дъщеря, можеше да вдигне спомена на котурните на естетическото превъплъщение, да пресътвори мемоара. Колцина го могат? И колцина написаха полезните десетки книги, които написа? Колцина могат да превърнат тежката естетическа материя в сладкодумната сладкодумност на Драган? Човек на изговореното слово, на написаното слово, на гласа и на перото, адвокатът и журналистът, популяризаторът и артистът Драган Тенев носеше заедно и в една цялост видимостта на неостаряващия бонвиван и сериозността на човек, проумял и осъществил докрай културната си и цивилизационна мисия.
Драган Тенев бе човек на света, попил култура, традиция и европейски ценности, които можеше освен всичко останало да артикулира и формулира на не един чужд за българина език. И едновременно с това Драган Тенев беше брилянтен, традиционен и последователен патриот. Опълченският произход и личната му дан в Отечествената война бяха най-скъпото в ценностната му система. Те бяха като светини в раницата на годините и съвестта, която той носеше, без да се умори докрая. След ордена за храброст от войната, той доказа, че е храбър и за живота, който жестоко му отне Северина.
Прощавай, бай Драгане, ние, временно оставащите на гарата, наречена "живот", всеки с индивидуално и секретно за себе си разписание, те изпращаме с болка, със скръб и със смътната надежда, че посятото от теб ще покълва през годините в идващите поколения българи.

Д-р Александър Ангелов