Когато радиото изслушва

Освен да говорят, понякога се налага радиожурналистите и да слушат. Това е едно от най-трудните неща в радиото. В телевизията можеш да симулираш слушане на събеседника, като мигаш и кимаш с разбиране срещу камерата. В радиото обаче трябва да го изиграеш безмълвно и то така, че да разберат слушателите, че и ти слушаш, не само те.
В радиосредата изпъкват няколко различни типа слушане, които нагледно ще представим с няколко обобщени примера.
Тип: Ива Дойчинова слуша слушатели. Предполага се слушане от двете страни. Диалогът е привидно равностоен, изисква концентрирано внимание върху пинг-понг разменящите се реплики. Въпреки това по-важен остава вторият план на слушането - преценяващият. Слушателят не забравя, че зависи именно от него, за да бъде награден. Този тип слушане е единственият, който има материализиран краен резултат - някаква награда.
Тип: Водещ (не)слуша кореспондент. Два успоредни монолога, които рядко изискват взаимност. Слушането тук е нетърпеливо, то търси края на кореспонденцията, приета като необходимост. Самата монологичност на формата изключва слушането. За много радиожурналисти е трудно да се чуват какво говорят самите те, а камо ли да слушат чужди мисли. Обратната ситуация, кореспондент слуша водещи, е белязана от формалното слушане. Дебне се даването на знак кога да започне словото. Много рядко се проявяват реални резултати от слушането - свързване с мислите на водещия или поне с тематиката.
Тип: Величко Конакчиев слуша Божков или слушане тип "прието". Постоянно се заявява активността на слушането - събеседникът не е оставен да монологизира. Той е прекъсван от вникващото разбиране на журналиста. Проявява се разбиране към мислите на събеседника, те не се подлагат на вторична обработка - коментар, остри въпроси или друго. Това е най-подходящият тип за дълги интервюта. За да се задържи вниманието на аудиторията, водещият трябва да покаже с поведението си значимостта на разговора.
Тип: Лили Маринкова слуша Бакърджиев или подвеждащо слушане тип "аз държа нещата под контрол". Събеседникът е оставен да говори. Журналистът нетипично за диалог мълчи, не присъства с междуметия или утвърдителни частици. Властта на журналиста е дадена на събеседника. Подвеждащо е, защото неочакваните въпроси показват всъщност обратната връзка, следствие от слушането. Чрез такова поведение се приучава събеседникът също да слуша журналиста какво говори.
Журналистите обичат равностойните комбинации. Когато в студиото им се появи интелектуалец, те също започват да се преживяват като интелектуалци. И демонстрират "авторитетен" тип слушане. В него не е ясно кой разбира повече от темата на разговора - водещият или събеседникът. Тъй като това е доста срещано явление, то не разрешава пряка асоциация с конкретно име.
Маниерът на слушане е смесица от лично поведение и журналистически трикове. То е двойно насочено - веднъж пряко към събеседниците и втори път към аудиторията. Понякога обаче самият тип слушане е достатъчен, за да се отреже пътят и към едните и към другите.

Вяра Ангелова




От въздуха
подхванато