Игра на силуети,
цветове, идентичности


Вторият международен фестивал на прическата и красотата се състоя в НДК на 26-27 септември доста по-пищно от своето първо издание миналата година. Галаспектакълът, наречен "Шоу на нациите", следваше името си и за разлика от миналата година по-важно беше шоуто, нежели демонстрациите на техника в оформянето на коафюрите. Игра на цветове, силуети, дължини, форми, заиграващи калейдоскопно с модните доминанти от отиващия си век демонстрираха в своите шоу-програми "авторите" на прически. Всъщност авторството дискретно се маскира като авторство на модела. "Направи си идентичност сам!", толерантно предлага модната индустрия. Пазарът услужливо излага множество тенденции за избор, отказващ се от доминираща линия и агресивно законодателство. Къса или дълга, махагон, червена или руса коса, пола, рокля, сако - индустрията е иззела романтичната природна естественост и казва: Избери си сам! Каквото и да избереш, е ефектно и ефективно! Шоуто отдавна е част от ежедневието. Нищо по-лесно от това да промениш избора и изгледа (стига да избереш добрата фирма и марка) - колкото по за кратко, толкова по-ефектно. Така, както за миг се появи на сцената и Михаел Гочим, показвайки как само с един бръснач можеш да заприличаш на модел от Вог, особено ако избереш и боите на Шварцкопф... и в миг отлетя за Австрия.
Красотата е миг от ежедневието, достъпна магия за всеки. Успехът е толкова по-сигурен, колкото ефектът по-краткотраен. Модата дарява идентичност за един ден, информация за въображението и настроението на автора-субект. Подобно вестник нейната привлекателност е в това да е в "реката само веднъж", да хване изплъзващия се уникален миг, но в образ. Аз-ът е станал реалност, съставена в играта на представи за себе си.
Логично е този принцип да е валиден и за нациите според пазара на модата. В шоуто на Васил Атанасов (представящ Кръстьо Капанов) няколкото бинтовани фигури в скулптурна композиция трябваше да подчертаят виталността (ни) в играта на меки форми и овали от Изтока, които определяха прическите и дрехите. Докато в шоуто на Капанов, открило галаконцерта, театрално-костюмният "панаир на суетата", познат от миналата година, беше запазен като стил. Само че сега играта на форми в "създаването" на главата, загатваща вълните, минали през целия ХХ век, се играеше сред малки фигурки в костюми от театралния гардероб. Дали пък в представите на дизайнерите театърът отдавна не изглежда като странно бродещ по пазарната сцена "дребосък", тайнствен гном, чиято ценнност е в това да бъде "действащо лице", "модел", усилващ ефекта на шоуто?

Виолета Дечева





Реплика
от ложата