Македония и Косово
след края
на военните действия

Международният център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия организира и финансира експресна научна експедиция в бежанските лагери в Македония между 15 и 20 юни. Целта на екипа от специалисти беше да направи политологичен и антропологически анализ на ситуацията в Косово и Македония непосредствено след спирането на бомбардировките на НАТО.
Същевременно да очертае перспективите за уреждане на балканския конфликт и за бъдещото устройство на Косово - така, както е в представите и мечтите на косовските бежанци и на македонците, приютили стотиците хиляди изгнаници.
Обобщеният дневник на експедицията, наблюденията, анализите са под печат в авторитетното академично списание "Ethnologie Francaise", CNRS, Paris.



I. Подходи към изследването
и методология

Подходът беше интердисциплинарен - екип от 6 учени, които прилагат специфични методология и инструментариум по време на теренната работа. Екипът се състоеше от социолог, културолог, трима антрополози с индивидуални задачи, историк и медиатор-преводач от Албания.1
Цел: В рамките на 5 дни да се обхване възможно най-разностранно ситуацията; пряко (в Македония) като нагласи на населението домакин, нагласи на бежанците в лагерите и извън бежанските лагери; косвено (в Косово), опирайки се на средоточието на едно място на потенциално неограничен брой респонденти от различни населени места и различни социални групи - чрез интервюта, анкети, свободни разговори, видео-интервюта и наблюдения.
Въпросниците за полустандартизираните интервюта (подготвени от проф. Петър-Емил Митев) бяха попълнени в лагерите Радуша и Бояне от 33 респонденти, произхождащи от над 10 населени места в областта Косово. Респондентите бяха мъже и жени на възраст от 16 до 80 години.
Извън лагерите бяха проведени свободни интервюта и разговори с 25 до 30 души - бежанци от Косово, албанци от Македония, албанци от Албания, македонци - политици, участници в управлението на Македония, интелектуалци, хора с висше образование и работници без образование.

II. Социални характеристики
на респондентите

1. Албански бежанци в лагерите и в частните
домове в Тетово
Социалната картина в лагерите е пъстра - от неграмотни до студенти в Прищинския университет и хора с висше образование. Преобладават хората с основно и средно образование. Сред омъжените жени рядко се срещат такива с по-високо от основно образование. Сред жените между 50 и 60 г. често се срещат неграмотни.
Абсолютно ясна е тенденцията в лагерите да остават хора от средна ръка фамилии, които не принадлежат към формалния или неформалния елит на косовските албанци. Преобладават аполитичните хора.
В лагерите се срещат както хора, които се самоопределят като много бедни (без приходи или с доход до 50 ДМ месечно и с малко земя), така и хора със собствен бизнес, наемни работници и доходи, достигащи 2-3 хиляди ДМ месечно. Почти всички фамилии в лагерите притежават повече или по-малко земя и имат (с редки изключения) от 1 до 5 души роднини "гастарбайтери" в Западна Европа, на които разчитат в някаква степен.
Веднага след изграждането на лагерите е заработила система за поддържане на бежанците със средства, изпратени от роднините от Западна Европа. Създадени са частни агенции, които получават парите от Европа (много често кеш) и издирват роднината-бежанец. Има случаи, когато роднината от Европа пристига лично, за да види представителите на рода в лагера и да им остави валута в брой.
В лагерите няма мизерия и лоша хигиена. Хората са облечени чисто, спретнато, младите дори елегантно. Това се дължи на вътрешната организация на косоварите, на традицията да бъдат чисти и добре облечени, което е по-скоро част от достойнството на фамилията, отколкото резултат от старанията на хуманитарните организации.
Излъчването на представители на "фисовете"2, които да получат образование или да работят в чужбина, е част от вътрешния ред, възрастовата семейна организация и правилата във фиса, както и в нуклеарните семейства, които съставляват фиса. По същия начин фамилиите са излъчвали боец или бойци за АОК и са плащали съответния данък за издръжка на армията.
Авторитетът на фамилиите се определя от няколко маркера, които ценностно се нареждат така:
а) големина на фамилията (брой на членовете на рода) - от броя на децата и тяхното възпитание в най-голяма степен зависи авторитетът на рода. Този основен маркер кара нуклеарните семейства във фамилията да отглеждат повече деца. Жените от по-старото поколение (50-60 г.) с гордост съобщават, че имат по 10, 12 и повече деца. Сред младото поколение жени (18 - 30 г.), които имат вече по 2 или 3 деца, се усеща силна съпротива да раждат повече. Очевидно през последните 10-15 години, въпреки натиска на възрастните, раждаемостта спада до 2-5 деца;
б) принадлежност към един от старите исторически северноалбански клана (напр. Келменди, Хоти, Тачи, Красничи, Бериша и т.н.);
в) морално-етичен авторитет на фамилията;
г) притежавано количество земя и нейното качество, брой и представителност на жилищата, покъщнината, добитъка и т.н.
Тук е мястото да подчертаем, че представителите на старите фамилии, както и интелектуалният елит на Косово (лекари, учени, журналисти, икономисти, спортисти и т.н.) са били грижливо издирвани от ДПА (Партията на македонските албанци на Арбен Джафери) и прехвърляни в Тетово, за да бъдат обгрижвани в домовете на местните албанци. Отпадна широко разпространената версия, че македонските албанци са приемали в домовете си предимно роднински семейства. Строга организация е решавала кой къде да бъде настаняван и кое семейство колко и какви бежанци да приеме с единствена цел - да бъде съхранен елитът на Косово.
По своята религиозна принадлежност всички респонденти във и извън лагерите са мюсюлмани, което не ни даде отговор на въпроса: как и къде са били насочени албанците католици или православни и колко от тях са били депортирани и преследвани от сръбските власти?
Религията не е сред първите ценности в моралната система на косоварите. Те приемат факта, че са мюсюлмани като даденост, без това да има особено значение за тях. Запазени са познатите още от Средновековието и от османския период привързаности: 1. към фиса (фамилията); 2. към територията; 3. към общия етноним - шкиптари (албанци); и едва на последно място - към някоя конфесионална група.
Въпросите, свързани с религията, очевидно предизвикваха отегчение в респондентите като очевидни и маловажни. Единици бяха мъжете, които посещаваха джамия в близкото село - повече като разнообразие и за раздумка с местните хора. Удивителна религиозна индиферентност.
Същата индиферентност се долавя при отговор на въпроса дали очакват помощ от мюсюлманските страни. Трудно разбират въпроса, свиват рамене и най-често казват: "Да, всички ще помагат, ще помогне и Арабия", което е някакво събирателно за мюсюлманските страни.
Важно е да се отбележи, че вътре в самия фис съществува йерархия, строго зависима от пола и възрастта. Мъжете са на върха на семейната йерархия, а най на върха - най-възрастният. Човешките жертви по време на войната в Косово са довели до срив във фамилиите поради загуба на главата на фамилията или на най-големия син, брат, чичо и т.н. Автоматически лидерството във фамилията се прехвърля върху следващия най-възрастен оцелял мъж. В някои случаи това може да бъде дори тъстът. По подобен начин фамилията е определяла кой от синовете или чичовците ще придружава жените, децата и старите при бягството или депортацията, за да се грижи за тяхното оцеляване.
Тази "мъжка" и "възрастова" йерархия се откроява и при изграждането на вътрешните лагерни управи. Обикновено публичните личности (началник на бежанската лагерна управа и неговите помощници) са млади мъже, дори юноши, защото са образовани и знаят западни езици. Поради умението им да комуникират с международните хуманитарни организации, с охраната от македонската полиция и т.н. младите хора от лагерната управа се грижат за реда, чистотата, опитват се да търсят решение на битовите проблеми. В действителност обаче младите не вземат решения, защото това право принадлежи на възрастните мъже между 50 и 70 години.
Независимо от констатациите за клановата структура на косоварите, някои от антрополозите, които беседваха с по-младите и образованите младежи и жени, получаваха уверения, че фисовата организация е изчерпана още през 70-те години. Младите се съпротивяват на строгата йерархичност, но модернизацията в това отношение прави едва началните си стъпки.

2. Албанци в Македония и албанци в Албания -
социалните им отношения с косоварите
Албанците в Македония са определено по-консервативни и необразовани от косоварите и албанците от Албания. Едновременно с това, по собствена преценка на групите, македонските албанци са по-богати от косоварите, а те, от своя страна, много по-богати от населението в Албания. Град Тетово създава впечатление на мюсюлмански град от Централен или Югоизточен Анадол. Заведенията, кафенетата са пълни само с мъже, а жените по улиците са пребрадени и с дълги до глезените манта. При гостуване в къщи на трапезата сядат мъжете, а жените остават изолирани в друга стая. Не е прието жените да получават по-високо образование от начално или основно. Модерно облечените жени и жените, които срещнахме по ресторантите, бяха бежанки от Косово.
Албанските интелектуалци в Македония еуфорично очакват създаването на независимо Косово, където някои от тях биха се прехвърлили да живеят и работят. Много от тях навремето са завършили университета в Прищина, работили са там по време на автономията и чувстват Косово като модерния, европейския център на всички албанци. За косоварите Македония не е алтернатива, защото има значително различие в нивото на модернизация, в нивото на религиозност (демонстративна и същинска), в културата и манталитета.
Албания също не е алтернатива за косоварите, макар че по ниво на образованост, на модернизация и на индиферентност към религията да са по-близки. Косоварите са много по-отворени към света и по-запознати с европейските постижения. Те имат по-прагматичен и градивен подход към личната и обществената перспектива, докато същинските албанци са минали през деформацията да съграждат години наред само бункери и след това десетилетия да ги поддържат въпреки очевидната им неприложимост за каквото и да било. Това в голяма степен е разградило у албанците усещането за конструктивност и е създало нагласи за предопределеност по отношение на хаоса. Разделяща и конфронтираща косоварите и албанците е социалната диференциация и смазващото ниво на бедност в Албания. В годините след падането на комунистическия режим в Албания богатите косовари се появяват със значителни средства, за да правят бизнес, да купуват земи и имоти срещу нищожно заплащане, да използват наемен труд срещу мизерно възнаграждение в редовни и незаконни сделки. Всичко това е натрупало обида у албанците от високомерното и безцеремонно отношение на техните богати братя косовари.
Като извод от комплексния научен анализ (включително и от социологическите анкети) се очерта следната нагласа за бъдещето на трите албански общности: респондентите си дават сметка, че са един народ, че част от фисовете имат свои клонове в съседните територии, но не предвиждат обединение в обща държава, нито имат особен стремеж към това. На политическо и идеологическо равнище идеята за обединена Велика Албания не е чужда главно на елита на Албания. Образованите хора от Косово и Македония по-скоро залагат на олекотяване на границите в далечното бъдеще, а в по-близко бъдеще - на съвместна реализация в независимо Косово. Определено Косово се възприема като бъдещ център от изключителна важност на всички албанци по света (нещо като Меката на албанците).

3.Македонците
Респондентите македонци са представители на различни обществени прослойки - управляващи, политици, учени, интелектуалци, наемни работници, шофьори, търговци.
По своята днешна социална характеристика македонците напомнят донякъде на българите: високо ниво на безработица, преобладаваща част от хората са бедни или на ръба на социалния минимум, интелигенцията също е бедна и без самочувствие, сред политиците отсъства какъвто и да е блясък. Политическият елит в Македония доста напомня на нашите опозиционни политици в началото на демократичните реформи - 1990/1991 г.
Разстройването на държавния бюджет поради бежанците е видимо. Министерствата, които в момента не са важни - напр. на културата, на образованието и т.н., съществуват с минимален бюджет и на практика са прекратили всякакви дейности, освен най-насъщните. Респондент спомена, че някои от тези по-периферни в момента министерства получават не повече от 25-28% от годишния си бюджет, което едва покрива заплатите.
Респондентите македонци често, макар и с нежелание, сравняват социалния и икономическия си статус с този на местните албанци и оценката не е в тяхна полза. Впрочем това се вижда ясно, когато се сравнят двата пазара в Скопие - албанският стар пазар и скопският градски пазар. Първият е чист, подреден, с много магазини тип бутик, с ресторантчета и кафенета. Цари възрожденска, уютна атмосфера. Градският пазар прилича на битпазар с турски стоки. В него няма атмосфера, хаотично е, отсъства ред.
Очевидно албанците са по-богати, за което допринася вероятно и вътрешната им сплотеност, и помощта, която получават от роднините си в Западна Европа. В Тетово например (около 78 хил. души) потреблението е два-три пъти по-голямо поради необходимостта да се изхранват и обличат няколко десетки хиляди бежанци. Това е укрепило най-вече бизнеса на албанците.
Сред албанците в Македония след края на войната цари оживление в очакване на активен бизнес с независимо Косово, докато сред македонците цари икономическа безперспективност.
Респондентка македонка от кореняшко скопско семейство, след като се оплака, че само тя е на постоянна работа, мъжът й е безработен, дъщеря й е безработна, а синът й работи от време на време каквото падне, заключи: "На албанците в Македония им е добре, получават много повече от нас. Затова е нормално да се плаша бежанците да не останат, а и въобще да не стават повече." Тя разказа, че живее в съседни къщи с албански семейства. На въпроса как живеят те и различава ли се много начинът им на живот, тя отговори, свивайки рамене: "Не знам, те са затворени и ние също, не общуваме, не зная как живеят, но са богати".

III. Психологически портрети
на различни етнически
и обществени нива

1. Албански бежанци в лагерите
и в домовете в Тетово
Периодът от 16 до 20 юни предпостави едно сравнително спокойно и равновесно емоционално състояние на респондентите в лагерите. Мирът е подписан, депортираните са в очакване да тръгнат към родните си места. Условията в лагерите са добри и липсва напрежение, породено от битов дискомфорт.
Косоварите са изпълнени с емоционален възторг и благодарност към САЩ за помощта да имат своето независимо Косово. Затова е изненадващо, когато в последвалите отговори те посочват, че радиото, което най-много слушат и на което най-много доверяват, е "Дойче Веле". Предаванията на "Дойче Веле" на албански са със значителна преднина пред ВВС, "Свободна Европа" и "Гласът на Америка", дори от предаванията на Радио Тирана и от албанските програми на Македонското радио. Няколко души споменаха, че слушат предаванията на албански език на Радио България.
Представите на респондентите за Западна Европа и САЩ са различни. Повечето от тях добре познават Европа от личен опит или от разкази на близки хора и имат съвсем реалистична представа доколко могат да разчитат на помощи и подкрепа от европейските страни. Представите им за САЩ са нереалистични, както и очакванията за "рог на изобилието", който САЩ ще излее върху свободолюбиво и независимо Косово. На въпроса: "Защо оставяте всичките тези дрехи в лагера?", отговарят: "Когато стигнем у дома, американците ще ни дадат още много!". "Европейците ще помагат ли за възстановяването на Косово?" - "Малко, може би..., Олбрайт каза, че трябва да помагат и те!"
Независимо от преживяното, преобладават оптимистични настроения, които постепенно градират в еуфория. Упоритото желание за спешно завръщане по домовете и участие във възстановяването на Косово е мотивирано от идеята, че това е единствен (през десетилетията) шанс за косоварите да извоюват своя независима държава и да изградят живота си по своите собствени разбирания. Готовността да участват в изграждането на свободно Косово измества традиционните емиграционни нагласи за бърз личен просперитет чрез устройване в някоя от западноевропейските страни. Респондентите твърдят, че дори част от бежанците, които по специалните списъци са прехвърлени на Запад, а и онези косовари, които работят от години в европейските страни, ще се върнат, за да участват в бързото възстановяване на Косово.
Част от очакванията са нереалистични, особено по отношение на темповете на политическото стабилизиране на областта. В нереалните самооценки-очаквания се включва и очевидният мит за "Косово като най-богатата земя на Балканите", поради това и толкова оспорвана и толкова желана от всички. Респондентите - главно по-образованите - са склонни да се разпростират по темите за богатата селскостопанска продукция, за косоварите като най-трудолюбиви на Балканите, за неописуемите подземни богатства - диамантени и златни мини, руди, редки метали и т.н.
Въпреки екстремните обстоятелства, колективните представи на косовските албанци за власт, управление и авторитет не са променени, което ги кара да вярват, че албанските лидери ще трябва да се подчинят на старейшините на родовете и да търсят разбирателство помежду си. Коментарите за авторитета на младите лидери на АОК се приемаха утвърдително, но с бележките, че ако се наложи, младите лидери ще стоят мирно като ученици пред старейшините на своите фамилии.
Преобладаващата част от респондентите избират идеалния вариант по отношение на косовските лидери: да се разберат помежду си, да не се разделят и заедно да решават съдбата на Косово. При настойчиво питане кого все пак биха избрали, ако лидерите не се разберат помежду си, повечето без колебание посочват Ругова. Те вярват, че той е бил принуден със сила да води разговори с Милошевич, харесват факта, че той е умерен и винаги се е стремил да избегне жертвите. На базата на тази преобладаваща оценка обаче не могат да се правят политически прогнози, тъй като очевидно мнението на косоварите ще бъде обработвано и манипулирано след връщането им в родните места. Това недвусмислено и с раздразнение ни бе изтъкнато от един от политическите лидери на албанците в Македония: "Те не знаят сега истината. Когато се приберат в Косово, ще научат кой е истинският водач и кой е предател".
Изненадващо е откритието, че сред косоварите се долавя дълбоко скрита югоносталгия. Старото и средното поколение мъже в хода на дългите разговори подчертават положителните страни на съществуването си в Югославия, особено в периода на автономията. Особено значение за хората, които са учили или работили в етнически смесена среда, има споменът, че събрани на едно място сърби, албанци, бошняци, хървати са учили или работили заедно, без да има значение какви са по своя етнически и религиозен произход. Спокойният живот, възможностите за работа в Европа и трупането на лично богатство - за всичко това се разказва носталгично.
Враждата със сърбите е дълбока и ще бъде дълготрайна. Емоционално, но категорично всички респонденти заявяват, че не могат да живеят заедно със сърбите, но добавят "засега". Нагласите за реванш и отмъщение се долавят ясно сред онези бежанци, които са загубили членове на семействата си, или сред младежите между 16 и 20 г.
Сред по-възрастните косовари с висше образование, дори когато са понесли човешки жертви, отговорът е: "Сега веднага не е възможно да живеем заедно, но след няколко години ще се възстановят бизнесконтактите и постепенно отношенията ще се нормализират. Стопанската логика ще го изиска от нас." Основни носители на нагласите към нетърпимост са най-младите и необразованите; образованите и по-старите признават, че рано или късно животът ще наложи своето и те ще общуват със сърбите. Това е перспектива за примирение, не за помирение.
Драматичен е разривът с ромите, които още от началото на 1998 г. са използвани от сръбската полиция и армия, за да грабят и мародерстват в албанските имоти. Особено неприемливо и непростително за косоварите е, че ромите са погребвали жертвите в масовите гробове, осквернявайки телата и без да спазват най-необходимите ритуали.
Косоварите са нетолерантни и по отношение на турците. Те обясняват това с факта, че турците са колаборирали със сръбските власти. В действителност албанците изпитват някаква форма на етническо превъзходство спрямо турците (същото отношение беше регистрирано и сред албанците в Македония). Смятат ги за по-ниско качество хора, дори са склонни да мислят, че това в действителност не са турци, а потурчени албанци (една теза, която не е никак нова за Балканите).
В хода на нашето изследване не срещнахме случай на изнасилена жена, нито чухме разкази на тази тема, макар да разговаряхме за най-интимни неща с жени от различни възрасти. Антрополозите, които работеха с мъжете, след укрепване на доверието и приятелските връзки също бяха информирани за интимни проблеми и беше търсен техният съвет, но не се е споменавало за изнасилване на жените. Оставаме с впечатлението, че ако е имало подобни случаи в хода на войната, те са били единични, а не масова практика. Нашият екип не почувства никъде напрежение по тази тема, макар да бяха споделяни драматични истории за загуби, издевателства, унижения.
Изводът е, че косоварите се намират в превъзбудено, еуфорично състояние, което много лесно се поддава на манипулации. Често в хода на дискусиите респондентите плачат от гняв, мъка или благодарност. Изцяло в ръцете на водачите е накъде ще насочат тази натрупана свръхемоционалност и енергия за свобода и независимост, за просперитет в бъдещето. Тя много лесно може да бъде тласната в градивна посока, но също така - по посока на отмъщението и политическата поляризация и вандалщината.
Отношението към България и българите е позитивно, чувства се силен респект за постигнатото по отношение на демокрацията. Оценява се съвсем точно, че българите са бедни, изразява се съчувствие, но според тяхната ценностна система това не е най-важното. Българите се оценяват като най-разумните и демократични хора на Балканите. Известни са и фактите за добро етническо разбирателство в България.
Изненадващо е, че косоварите не изразяват чувство на благодарност към македонците, които ги подслониха и се погрижиха за тях. Отговаряха с огромно нежелание на въпросите за отношението им към македонците. Натрупали са стрес, обида и негативни чувства от преживяното на Блаце. Дори онези, които не са минали през този пункт, знаят с подробности за преживяното от техните сънародници и таят недобри чувства. Единствено няколко респонденти младежи (около 18 г.) бяха безцеремонни и казаха: "Македонците не са добри хора", но на засичащия въпрос дали биха търгували с Македония, респондентите с редки изключения отговарят утвърдително: "С Македония сме търгували и ще търгуваме".
Албанците от Македония не желаят да дават оценки за македонците: "Живеем заедно нормално. Ето, и политиците ни се разбраха. Сега всичко е наред."

2. Македонците и поглед
върху македонското общество като цяло
Македонците се намират депресивно състояние, без разлика от нивото на образование и социалния статус. Те са обхванати от настроения на безперспективност и страх в две посоки, така че се чувстват притиснати като в менгеме. От една страна, вече са в икономическа криза и добре осъзнават перспективата на още по-дълбока икономическа и социална депресия с всичките й удари: безработица, влошено здравеопазване, спадане на нивото на образованието и културата, засилване на престъпността, укрепване на мафиотските структури и корупцията, свличане на стандарта до непознато ниско ниво и т.н. От друга страна, се чувстват застрашени етнически, национално и цивилизационно в някакви хипертрофирани и нереални измерения. Страхуват се от демографската експанзия на албанците, очакванията им са след още няколко години да станат половината от населението на Македония с тенденция да бъдат измествани все повече и повече. Езикът, с който се говори за албанците, е изпъстрен с военна терминология: "Битоля падна", "Тетово е албански", "Струга е превзета", "Охрид все още се държи" и т.н. Страхът лежи в основата на митовете за внедряването на косоварите в Македония, за купуване на къщи, имоти и постепенното им заселване, както и неоправданият страх, че голяма част от бежанците ще останат в Македония.
Респондентите реагират агресивно на нашите въпроси с контравъпроси: "Виждала ли си мюсюлманин с по-малко от 5-8 деца? А ти колко деца имаш и имаш ли изобщо деца?", "Колко мюсюлмани има в България?" - "Скоро ще ви залеят и вас", "Вие имате ли албанци?" - "А, турците са друга работа, с тях може да се живее...", "Трябва да се обединим всички православни народи на Балканите в една държава, за да устоим на албанците и мюсюлманите...", "Може би само конфедерация с България може да уплаши тези шиптари?...", "Защо дадохте коридори на НАТО, а на Русия не давате?". Този страх, граничещ с невроза, обяснява факта, че нито едно македонско семейство не покани бежанци в дома си, че бежанците предизвикаха нова ескалация на ксенофобските настроения сред македонците.
Чувството за обреченост все повече затваря двете големи етнически групи. Македонците смятат, че албанците са консервативни, затворени, не допускат никой външен, смятат, че са си самодостатъчни и поради това дори учените им не ги изследват активно. Предварително се приема, че близкият контакт на етнографи, антрополози, социолози няма да доведе до научно издържани резултати, защото дори албанците да приемат интервюиращите, ще дават лъжлива или спусната отгоре информация. Това се оказа абсолютно невярно - албанците са много отворени за контакт и с желание разказват за себе си, за традициите, обичаите, фамилиите, перспективите, политическите си възгледи и т.н.

Обобщение

1. Албанците и македонците са етнокапсулирани едни спрямо други и се познават слабо, в някои случаи това непознаване граничи с невежество. Очевидно нивото на негативните стереотипи е много високо, но дори това да се прикрива, изпъква ясно страхът на македонците от демографска и културна инвазия и от вероятността за постепенно национално заличаване на македонския идентитет.
Албанците, от своя страна, са уверени в своето бъдеще като етнос, но са изпълнени с подозрителност и известно високомерие към македонците. На този етап те не могат да простят десетилетията, през които са били втора категория граждани и не са били допускани до македонските институции и до общомакедонския елит. Респондентите албански политици и интелектуалци във всички случаи формулират етническите си интереси, като свързват демократизацията и европеизацията на Македония не толкова с интеграцията, колкото с институционализирането на албанските интереси и тяхното легитимиране чрез законите и конституцията.
Междуетническата ситуация е различна от тази в България, но не поради различните демографски показатели, а в съвършено обърнатата структура. В България политическите елити и правителствата никога не са искали да работят със и за малцинствата, да решават техните проблеми, да работят за тяхното интегриране и т.н. Обикновено етническата конфронтация и напрежението е между политическата класа и обществото в неговата приблизителна цялост, включваща малцинствата и мнозинството. На широко обществено ниво, особено в регионите със смесено население, съществува нормално съжителство, доста добро познаване и отвореност на етническите и религиозните групи една към друга. Опитите на политиците да възбудят националистически настроения, да противопоставят етническите общности обикновено не дават резултат през последните десет години. Може да се каже, че обществото е това, което блокира опитите за противопоставяне между етническите общности и за нарушаване на традиционния модел на добросъседство. Възможно е да се формулира извод, че в България междуетническите отношения се балансират демократично, от долу, а не командно и административно.
В Македония се долавя обратното: на ниво политически елити, управляващи има коалиция, интегриране във властта, телевизията излъчва специални програми за албанците, за ромите, издават се вестници за малцинствата и т.н. Съществува някакъв тип показна, политическа интеграция и сътрудничество между етническите общности във високото ниво, но във всички обществени пластове под политическите елити не съществува равновесие, баланс и отработени механизми на съвместно съжителство с доверие и уважение към традициите и обичаите на "другите". Подобно отчуждение в България нямаше дори по времето на т.нар. възродителен процес. Всичко това е добре да се провери още веднъж на обстоен терен в Македония, но впечатлението е, че управляващите се опитват да наложат толерантността отгоре, да потискат, а не да решават междуетническите напрежения.
2. За гражданския мир в Македония е опасно впечатляващото разминаване в емоционалните и психологическите нагласи на двете големи етнически общности, които съставляват македонското общество - македонците и албанците. Първите са песимистични и обезверени до депресивност и не виждат близка перспектива за нормално развитие и просперитет на семейството и македонската нация като цяло. Вторите са в апогея на своя оптимизъм за бъдещето и са изпълнени с активност и увереност в своите възможности, изпитани и потвърдени в критичната ситуация, предизвикана от бежанските потоци. Този психологически дисбаланс би могъл постепенно да се тушира чрез създаването на силни граждански и неправителствени структури, които да търсят начини за сваляне на напрежението, за отваряне и сближаване на двете общности и чрез изграждането на обща градивна перспектива за македонската държава. България е заинтересована да подпомогне развитието на гражданския сектор в Македония и да насърчи българските неправителствени организации да разработват съвместни проекти в областта на междуетническото разбирателство и общобалканското сътрудничество.
3. Очевидно е, че всякакво шикалкавене от страна на европейските и международните институции да подкрепят икономиката и реформите на Македония биха подложили на сериозно изпитание както страната, така и прагматично, европейски и модерно мислещата управляваща партия ВМРО-ДПМН. Фрустрирани от все по-задълбочаващите се техни грешки в Косово, международните институции може отново да се окажат внезапно и крайно изненадани, че са пропуснали точното време и място, за да подкрепят една млада и обещаваща демокрация на Балканите.

5 юли 1999 г., София
Антонина Желязкова


1. А. Ангелов, Г. Савов, В. Тепавичаров, Д. Михайлова, Кр. Стоилов, А. Желязкова, А. Чауши.

2. фис - от новогр. - природа, натура - големият род, родствениците по мъжка линия. Всички произхождат от един общ праотец, съблюдават екзогамията. Според традициите на северноалбанските планинци се различават две линии на родство: по баща - "дърво на кръвта", и по майка - "дърво на млякото".