"Българската следа" в Италия може да бъде и лицеприятна, да не сочи вулгарност и криминални истории. Отпечатаните току-що у нас "Студии по българистика и славистика" от проф. Джузепе Дел' Агата са сигурно доказателство за това.
Роденият през 1940 в Рим Джузепе Дел' Агата получава класическото си образование в знаменитата "Школа нормале супериоре" в Пиза. Същевременно той следва и в Пизанския университет, известен с отличните си традиции в областта на старогръцкия и латинския, на историческото езикознание и археологията. Ангажиментите му с българската тема започват с из следване на преводаческата техника на Кирило-Методиевия кръг от гръцки на старобългарски. Ученият се интересува как се превежда на език, който все още няма своята писмена форма. Тук Дел' Агата доказва прякото общуване на старобългарската традиция с латинската. По време на специализацията си в Карловия университет в Прага младият филолог има възможността да общува с величини като Роман Якобсон, Йозеф Курц и Антонин Достал. Смята себе си за ученик на световноизвестния славист Рикардо Пикио, чийто безспорен наследник днес се явява авторът на "Студии по българистика и славистика". Заедно с проф. Пикио Джузепе Дел' Агата пледира, че днес никой не може да се занимава със славянските модернизми и постмодернизми, ако не познава и чете перфектно старобългарски. Той подкрепя становището на акад. Дмитрий Лихачов за изключителната роля на България като посредница, която дава на огромна част от света своята литература, основана на най-развитата по това време цивилизация - византийската. Дел' Агата смята за свой Маестро и проф. Петър Динеков, възхитен от съчетанието на ерудиция с човешка доброта. Италианският учен винаги се интересувал от кръстосването на България с европейското културно поле. Той настоява заедно с Паисий - нужна е българска простота и духовно невитийство. Дел' Агата умее да засяга случили се преди векове събития така, все едно че са станали вчера. Противопоставя се еднакво на злините от национализма и глобализацията. Професорът не иска да приеме прекалената доверчивост на българите, които не умеят критично да се защитават от чуждите лъжи. За него е много по-убедителен един радичковски верблюд или тенец, отколкото извлечение от американски вестник, излъчено от БТА.
В своите скромно озаглавени "Студии по българистика и славистика" Дел' Агата обстойно изследва проблемите на нашия книжовен език. Какъв е бил църковнославянския език в окото на преписвача, как се успоредяват идеите за национален език у нас и в Гърция през Възраждането, какво е балканското в книжовната ни традиция - това са търсенията на учения от Пиза.
Още по-увлекателен е разказът му за преплитането на Италия с България и славянския свят. Ученият говори за невероятните обходни пътища, по които историята на Мавро Орбини достига до Паисий Хилендарски, докато реалното географско разстояние между тях е било много по-малко.
С пъргава и сладостна реч проф. Дел' Агата превръща историята в литература и литературата в история. Той винаги е защитавал тезата, че България принадлежи към изворите на съвременна Европа. Днес учениците на пизанския професор превеждат новата българска поезия и проза за италианската публика. "Студии по българистика и славистика" е първата книга с марката на Библиотека "Български месечник". Тя стана възможна с помощта на проф. Красимир Станчев и Анна Влаевска-Станчева. И, разбира се, на Йордан Радичков, който пише, че Джузепе Дел' Агата е помилван от топлите средиземноморски ветрове, че с него се общува приятно и леко, не като с българите, които все едно вечно имаме зъбобол. В "Студии по българистика и славистика" има лек срещу нашата неуютна болка.
Марин Бодаков








Джузепе Дел' Агата.
Студии по българистика
и славистика.
Библиотека
Български месечник.
София, 1999.