В очакване на трамвая
Стоя на спирката като мокра кокошка, чакам трамвай, някакви си 30-40 минути и вътрешният ми гняв вече съска като мокър фишек.
Ти не си човек, ти не си човек...
Вярно де, не съм много човек, човекът в един все-по-демократизиращ се столичен град не виси по спирките с часове, не го бутат като говедо и не го псуват като ... и т.н. Но като електорална единица...
Ти не си електорална единица, ти не си електорална единица...
Е, добре, не съм електорална единица, електорална нула съм. Това обаче е без значение, изборът е предизвестен: "Вие ме познавате". Кой ще си дава зор да оправя градския транспорт, да "кътка" избирателя... И какви са тези битови щуротии, дето ми идват в главата, в края на краищата, чакам трамвай, я, не ровя в кофите за боклук. Аз няма и да стигна дотам, журналист съм, ще ме нахранят.
Ти не си журналист, ти не си журналист...
Е, хайде де. Журналист съм. Само да си поискам, какви гейтове мога да произведа! Че то като ги гледаш, и управляващи, и опозиция на фасон го докарват, на хубост и маркови костюмчета, само да не си отварят устата. Готови са. Но, струва ли си. И да се напънеш да напишеш нещо, къде да го дадеш. "Медиите са затворени". Може и да си храбрец, ама по-добре да не пишеш.
Ти не си храбрец, ти не си храбрец...
Ми, не съм. Защо пък да съм, че после да те привикват "да пишеш" нощем в полицията. И диктофончето ми, дето, кога работи, кога не ще, да ми го приберат като специално разузнавателно средство. Та и едно просто интервю да не мога да похваля. За три металокерамични коронки трябва 24 интервюта по 10 лева парчето да направя. Ако ми вземат инструмента от полицията, ще трябва да чакам промените в здравния закон. А зъби чакат ли 10 години. Здрави зъби, здрава глава.
Ти нямаш глава, ти нямаш глава...
Абе как да нямам. Ако нямах, щях да обърна коремчето и по течението, по течението, а аз наопаки. Даже протестирам. И химическите тоалетни на Софиянски-Бакърджиев използвах. Направо им се изпиках и на феста, и на мавзолея, и на виенското им колело. И дори си платих 300 (0,30) лева затова. Аз си плащам за всичко, и данъците даже.
Ти не си данъкоплатец, ти не си данъкоплатец...
Съм, съм, имам си и фактура. Плащам, че и надплащам. Преди плащах един трамваен билет от Хладилника до Гарата, сега плащам два. Тия от столичния транспорт (и тях ги познаваме) са направо смъртоносни. Линиите им са като метрото - от никъде за никъде. Няма нужда да повишават билетите, и без това с един никъде не можеш да идеш. Пуснах на хазната и за свидетелство за съдимост, като си вадих паспорт за чужбина (с петолъчка е още), макар че служителката ми обади, че не било задължително. Аз като му писах на господин генерала преди две и кусур години, като журналист му писах, направо смело му писах, с гражданско чувство и патос му писах, че тая работа не е по закон, и какво? Чак таз година си платих свидетелството за съдимост. И документ си имам.
Ти нямаш гражданска съвест, ти нямаш гражданска съвест...
А за какво ми е? Ето го трамваят, дойде.

Екатерина Чамурлийска