Японските дни на културата - десети подред - се откриха на 8 октомври с концерт на симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Мицуйоши Оикава. Оикава е музикант със световна известност. Завършил е Музикалната академия в Токио, специализирал е в Париж и Мюнхен, учил е при Сейджи Одзава. Дебютът му е с Токииския симфоничен оркестър. Изявява се като постоянен гост-диригент на Китайския и Шанхайския симфонични оркестри, концертира в Русия, Полша и др. Признавам си, че с любопитство следя изявите на изпълнители от далечни източни страни и по-специално тяхната трактовка на европейската музика като сблъсък или синтез на коренно различни културни наслоения. За второто си гостуване в България (първото е през 1997 година) Оикава беше поел предизвикателството на руската музикална класика и на западноевропейския романтизъм. За съжаление бляскавата увертюра към операта "Руслан и Людмила" от Глинка прозвуча твърде сковано и отмерено. Дял за това имаше и самият оркестър, който несъмнено не се чувстваше уютно в тази творба. Верен на традицията, във Втория клавирен концерт на Шопен диригентът стриктно следваше интерпретацията на солистката. Антонина Бонева е пианистка с явно предпочитание към извайване на отделните музикални фрази и малките музикални форми, което пролича в изсвиреното на бис поетично Ноктюрно от Шопен. В Концерта на полския композитор обаче изпълнителката не успя да намери точния баланс между лирика, драматизъм и бляскава виртуозност. Резултатът - една чудесна втора част и твърде еднопланови първа и трета, при което музикално-драматургичната концепция се накъса и единството на музикалното цяло се загуби. Затова пък симфоничната сюита "Шехеразада" от Римски-Корсаков - творба, явно обичана от оркестъра и близка до натюрела на Оикава - поднесе едно съвсем различно изживяване. Темите с източни мотиви прозвучаха с неподправено изящество и финес. Диригентът извайваше солата на различните инструменти с подчертано внимание към нюанса, изваждайки на преден план музикалния колорит на произведението. Чрез темброви, динамични и темпови контрасти той превърна живописната партитура на композитора в една вълшебна приказка, в която си дадоха среща Изтокът и Западът. Запленени от нейната магия, с интерес ще очакваме следващите изяви на Мицуйоши Оикава на българска сцена.
Лили Крачева