Залезът
на желязната гвардия
Най-бляскавият съюз в миналото събра на 9 октомври останки от предишното си величие в залата на НАТФИЗ, за да проведе поредния конгрес на българските писатели. След едночасово закъснение поради липса на кворум (по-късно "бройката" достигна 287) все пак гонгът бе ударен и "отиващият си" председател Николай Хайтов пое нещата в свои ръце... Отчетният доклад на Управителния съвет, прочетен от него, не заинтригува кой знае колко залата - самият председател с явна досада преповтаряше отдавна известни свои тези: за апартаменти, за спонсори, за морски и сухоземни творчески бази, за комисионни, за национална идентичност... Споменаваше се за съратници и кръвни врагове на отчитащото се ръководство (около 140 заглавия са се появили във вестниците срещу четещия доклада през последните години), назидателни вметки на Хайтов чертаеха пътя за развитие на съюза след неговото оттегляне. Точно това "оттегляне", реално или мнимо, държеше будни духовете на застаряващото писателско воинство. И в залата, и в кулоарите успоредно течаха разнопосочни мнения и догадки за най-важното: кой от утре ще води бащина дружина?... От сцената, полутъмна, мръсна и без никакъв графичен знак за събитието (от десетките попитани, кой поред е този конгрес, всички вдигаха в неведение рамене), председателстващият събранието Рашко Стойков, вещо подкрепян и от Николай Хайтов, водеше уверено събранието по предварителния, явно добре обмислен и още по-добре реализиран сценарий. Още след първите изказвания се разбра, че няма да се появи свежа и неочаквана идея, повечето се свеждаха до оплаквания, обвинения, самосъжаления, вопли за социални помощи, призиви срещу НАТО и американския империализъм... Във фоайето сновяха живи хора и духове, напомнящи отминал блясък, величие и държавническо самочувствие... Някои от тях като че ли бяха още с костюмите си от последния, благословен от властта конгрес - Шестият, проведен на 9 и 10 март 1989 година. Тогава в пищно осветената заседателна зала на Народното събрание писателите бяха почетени с присъствието на другарите Тодор Живков, Йордан Йотов, Петър Младенов, Станко Тодоров... Председателското място в онази паметна година се падна на Павел Матев...
Днес, 9 октомври, поетът Матев почти извинително присъстваше на конгреса... Сред мнозинството се мяркаха, повечето самотни, отколкото в обкръжение, плодовити, но доволно позабравени творци като Божидар Божилов, тежко придвижващата се фигура на Орлин Орлинов, Лияна Даскалова, Богомил Нонев, Атанас Мандаджиев, Тодор Абазов, Емил Петров... На всеобщо уважение се радваха Валери Петров и Генчо Стоев, Здравко Петров и Исак Паси. В отделни групички се виждаха Кольо Георгиев, Анжел Вагенщайн, Чавдар Добрев, Наташа Манолова, Слав Хр. Караславов, Леда Милева, Димитър Вълев. От по-младите като творческа биография трудно се забелязваха емблематични фигури. Но в следобедните часове, след изказвания на няколко над четиридесетгодишни "младежи", от залата сериозно поискаха алкохолна проба...
Не остана незабелязано отсъствието на Йордан Радичков, не се появи Богомил Райнов, нямаше го и Любомир Левчев...
Според един пишещ, представил се за "говорител" на Антон Дончев, последният бил в "българската чужбина" - Цариброд или Босилеград, но не желаел да бъде избиран в ръководните органи на съюза...
Други обаче желаеха да бъдат избрани, и то неистово! Това бяха главно неостаряващи "момчета" от априлската генерация, въпреки че настояваха да не бъдат свързвани с онези "некадърници, невежи хора и далавераджии". Над 60 човека приеха да бъдат номинирани за управителния съвет, а за председатели бяха предложени Петко Братинов, Иван Гранитски, Никола Радев, Георги Константинов, Симеон Янев, Симеон Хаджикосев и Лъчезар Еленков.
Само че изборът, според добре запознати с "хватките" на демократичността, зависеше от това, кого ще благослови сегашният председател Хайтов. Напъните на останалите групи, разделени между няколкото кандидати, по-скоро бяха само за поддържане на тонус. Въпреки многобройните си противници, авторът на "Диви разкази" показа на този конгрес, че наистина има качества на "Шотландски боец". Добре подготвената му стратегия показа, че този човек би могъл да води съюза докогато си пожелае, но явно вече е отегчен. Ако искаше, сигурно би прокарал и поправка в устава за поредното си председателство... Но той пожела да посочи заместник.
За да е сигурен в днешния си триумф, в интервю от 5 октомври в съюзния вестник "Български писател" Хайтов разчиства пътя на все още неспоменатото от него име: раздава "правда" за Христо Ганов, Иван Динков, Димитър Яръмов, Симеон Янев и Александър Миланов - някои от тях дори и да са имали апетити за председателския пост, сами се оттеглиха от надпреварата. Не мирясваше само поетът Георги Константинов - доскорошен, както казаха, фаворит на Хайтов и главен секретар на съюза. От трибуната поетът се разграничи от председателя, говорейки за плашила, внушавани от Хайтови подозрения. Председателят обаче му напомни за орисията на списание "Пламък" и за непремерено изказване по националното радио, почти директно обвинявайки го в колаборационизъм с писатели от Сдружението... За "сведущите" стана ясно, че и тази кандидатура е обречена. Симеон Янев - професорът, евентуален кандидат, също бе "разчленен" в изказване на Хайтов...
Рано следобед дойде и "сюблимният" момент: предложеният уж "между другото" от залата Никола Радев бе светкавично атакуван от свой събрат с епиграмата: "Много е удобен нам - защото е глухоням!" И тогава с юношеска пъргавина Хайтов защити моряка. Залата разбра: Той е! От днес нататък новият председател на Съюза на българските писатели ще се казва Никола Радев - 59-годишен, чиято последна книга е озаглавена "Когато Господ ходеше по земята".
Останалото беше техническа процедура: избор на Управителен съвет от 15 души, между които "попаднаха" Николай Хайтов, Генчо Стоев, Андрей Андреев, Валери Станков, Лъчезар Еленков, Симеон Хаджикосев, Иван Гранитски и още толкова знайни и по-малко знайни писатели...
Последният рунд - балотажът - бе триумф на една линия, твърдо отстоявана от Хайтов през неговия мандат: тежко на този, който застане на пътя ни!
Късно вечерта с "бурни ръкопляскания" залата приветства новоизбрания председател Никола Радев, спечелил безапелационно със 123 гласа срещу 48 за "недобре ориентиралия се в обстановката" Георги Константинов.
Времето през следващите три години ще покаже дали ще се сбъднат най-мрачните предсказания за съюза, или новият председател ще реанимира една трудно подвижна и доста овехтяла желязна гвардия.
Късно вечерта мнозина си тръгнаха от конгреса с тревожния въпрос: наистина ли днес кръстът и жезълът вече са в други ръце, или смяната е само формална?...
Любен Русков