Новият експеримент
на Сфумато
"Сфумато" откри новия сезон със "Соларис", постановка на Стоян Радев. Драматизацията е по едноименния роман на Станислав Лем и е направена от режисьора. Негови са и сценографията, и костюмите.
Стоян Радев е режисьорът, добил популярност с клиповете на "Бел Епок", но за театъра е ново лице. Всъщност е завършил НАТФИЗ и миналата година се дипломира с "Етюд за стая и глас". Но дипломната му работа като че ли остава незабелязана от по-широките театрални кръгове. Като "компенсация" за това обаче той е четвъртият режисьор, включен в програмата на театрална работилница "Сфумато" - след Маргарита Младенова, Иван Добчев и Явор Гърдев. При това само с две постановки зад гърба си.
"Сфумато", както е известно, е създадена заради експеримента. Новият "експеримент", който заявява Стоян Раден, е всъщност отричане на експеримента. Грубо казано, връщането на театъра към живота. Изразните средства престават да бъдат самоцел и единствено забавление, спектакълът се стреми да каже нещо, да влезе в разговор със зрителите. Цитат на режисьора от програмата на "Соларис": "Вярвам в простата истина, че едно театрално представление, с всичките му качества и недостатъци, е добро, когато зад и над него стои някаква действителност, някакъв живот."
ХХ век, векът на апотеоза на технологиите, всъщност започва с предчувствието за тяхната криза, с търсенето на предела, от който точните науки престават да бъдат човешки. Това е общата рамка, в която режисьорът поема разговор за "забравянето на живеенето", за това изконно ли не се разбираме. Той заявява, че иска спектакълът му да се случи като история. И е избирал най-простите възможни средства (но и най-трудните). Драматизацията му е изчистена от всякакви излишни претрупвания и логически следва развитието на сюжета. Загърбени са всички визуални ефекти, към които примамва поставянето на научнофантастичен роман (с изключение на светлинното наподобяване на облаци, мъгла, водните пари над живия Океан от "Соларис"?), и актьорите играят на гола сцена, без декори и без реквизит. Огромно предизвикателство за тях, а и за режисьора, който, ако иска да разказва истории, може би трябва да усвои повече техники за работа с актьора от реалистичния театър. Но така или иначе, историята е разказана и темата на "разговора" е ясна. Изразните средства изглеждат правилно избрани и на преден план действително излиза онова "по-висше, зад което режисьорът иска да се скрие".
Ирина Илиева