Отиде си Бригита Чолакова.
Първото поколение телевизионни зрители в България я помни още от появата й на екрана като "нова звезда" в началото на 70-те до последната й изява преди няколко седмици. За това поколение Бригита си остава красивото (и оцеляло като красиво след толкова много години) лице на българската телевизия. За следващите поколения зрители Бригита се превърна в голямото телевизионно изключение: първото лице на екрана, което се еманципира от схематизма на медиата и се превърна в личност. Пред очите на зрителите, на живо и безапелационно говорителката стана журналист - със свой стил, със собствено мнение, с несекваща енергия, но и с много женствена деликатност. Бригита Чолакова не просто превърна професионалния ангажимент в граждански, но успя да наложи поне върху своята територия от медиата диктатурата на високия вкус и на естетското отношение към всекидневието. С авторските си предавания "Телевизионен обектив", "Стил", "ТВ Неделник" и "Модева ТВ" тя култивира у българската аудитория възможно най-високите очаквания към телевизията. Само Бригита можеше да се втурне посред директно предаване от "Сан Стефано" към Градската градина (и да преодолее разстоянието за две песни време) - за да води диалога със зрителите си наистина на живо. Бригита Чолакова остава не само в телевизионната история. По нещо от нейния вкус и от безпощадната й отдаденост на професията е останало и у всеки от нейните последователи - не само сред онези по-млади журналисти, които работеха с нея, но и сред всички, които две десетилетия се учеха от Бригита на авторска телевизия.

Борислав Борисов