Анти-хроника
"[...] Знайно е - пише Раул Глабер в своята "История на моето време", преведена на български като "Хроника на хилядната година", - че и в римския свят, и в отвъдморските или още варварски провинции са се случили премного неща, които, ако се увековечат, ще са от голяма полза за людете и ще ги подпомогнат твърде много в стремежа им към благоразумие." Отделно от типичното за Средновековието убеждение, че историята е учителка, в думите на клюнийския монах прозира и друга вяра, изтъкаваща плътта на хронологическото - че то е "увековечаване" на значими случки, на важни събития, които не просто предават правдиво "духа на времето", но притежават своя висока стойност чак до края на времето. Сиреч хрониката е не тривиално изреждане на случили се "неща", а подбор и търсачество на факти, отнасящи към по-висш смисъл, към по-висш порядък, неизменно присъстващ в хаоса на историческото.
Тъкмо в този смисъл така наречената "Предизборна хроника" по БНТ не издържа на изискването на Раул Грабер. Това, с което ни облъчва телевизията, представяйки го за хроника, е твърде далече от императивите на историческото свидетелстване, нещо повече, дори е негова коренна противоположност. Захаросана визия, розови картинки, милосърдни гледки - образите дотолкова задимяват "духа на времето", че чак засмъдява на очите. Сякаш не за изборите в нашата "варварска провинция" се отнасят наставленията, че се печелят с "бой, купуване и нахранване", сякаш не заради тях "политическата класа" освирепя до кресчендо, показвайки истинското си хищническо лице. Разбира се, партиите си плащат, за да бъдат изобразявани като херувимчета, но цялата тази умиляваща с благостта си "репортажност" предизвиква обратен ефект: вместо повече доверие към политиците, повече недоверие към думите им. Българинът още преди десет години се отърси от шизофренното, двойствено съществование в официалността, от една страна, и във всекидневността, от друга; но българските политици, изглежда, още не са. Скандалите в Лом и Ловеч са демонстрация на тази раздвоеност, а телевизионната "хроника" усилва неимоверно усещането за лъжовност. И евентуално ако се опитаме да намерим по-висш порядък в нейното случване, то ще го открием не в нейното съдържание, а в нейната форма.
Всичко това прави тази заблуждаваща визия не хроника, а анти-хроника. От нея няма да можем да научим какво е станало, няма да можем да извлечем онези "премного неща", които ще ни подпомогнат в стремежа ни към благоразумие. Тя е просто една превратна картина, една обърната реалност, която, ако искаме да стигнем до същинската действителност, трябва да четем, гледаме и тълкуваме с обратен знак. "Предизборна хроника" на БНТ всъщност е онова, което Карл Маркс нарича идеология и което Карл Манхайм определя като трансцендентна на битието представа, никога не постигаща своето осъществяване. Или, казано по друг начин, анти-хрониката на изборите е репортаж за това как розовата визия на политиците никога няма да стане факт. Което, прочее, и те самите много добре знаят, но се въздържат да казват.

Митко Новков