Фонтаните в центъра на Русе от две седмици изливат хладни струи почти денонощно. Такова чудо градът не помни вече от десетилетия. В началото русенци се питаха кой ще идва. Тъй като знайно е, че и в най-свирепите горещини, с които Русе се слави, шадраваните на централния площад мълчат; но колчем се разчуе, че, да речем, президентът Стоянов е решил да премине през Русе, не само улиците се асфалтират и измиват досущ като в Швейцария, но и водата в градинката на центъра шурти от всички фонтани. Предизборно ще е, клатят глави русенци, но са единодушни, че от цялата плакатна и вестникарска пукотевица на обещания и компромати тази - водната, е най-приятна и най-приляга на град като Русе.
В този град хората трудно излизат на избори. Социологическите проучвания, подкрепени с резултатите от изборите в последните години, недвусмислено показват, че тук почти една трета от хората, които имат право, традиционно не упражняват правото си на глас. Преди старта на избирателната кампания през тази година социолозите установиха 27 процента нежелаещи да се включат във вота за местна власт. Днес, буквално седмица преди 16 октомври, процентът на хората, които нямат намерение да упражнят конституционното си право, вече е 36,7.
Какви са причините за това - нека гадаят социолозите и психолозите. За русенци обаче е ясно едно - след като записаха в биографията на своя град първите екологични протести, които преди 12 години отпушиха демократичните промени в България, и след като в резултат на това почти нищо не се е променило, жителите на доскоро четвъртия по големина град твърде малко могат да очакват. Градът е сит на обещания. Защото е наясно с едно - относително чистият въздух, който диша днес, се дължи не на промяна в екологичната картина, а единствено и само на кризата в икономиката - и у нас, и в Румъния.
Седем са кандидатите за кметския стол в Русе. Повече - девет - са само в село Щръклево. На финала на регистрацията в общинската избирателна комисия се записаха още двама. Единият от тях - двойник на кандидатиралия се за втори мандат сегашен градоначалник Димитър Георгиев Калчев, след кратка, но съдържателна офанзива от щаба на титуляря бе оттеглен от състезанието. Той и без друго нямал намерение да се бори - съименникът на Димитър Калчев кротко пасял няколко козици в русенската вилна зона, когато непознати мъже в строги костюми му предложили да им помогне за каузата, без да се впускат в пространни обяснения що за кауза е тя и чии интереси изразява. Дни след началото на кампанията друг кандидат за кмет - Антон Рачев, представител на коалиция "Обединение за Царя", също се оттегли от състезанието, като обаче подчерта, че прави това в името на победата на кандидата на "ОДС плюс" Явор Димитров.
И така, седмината кандидати продължиха борбите. Двама от тях са независими - това е кандидатът за втори кметски мандат Димитър Калчев, който първите четири години спечели изборите в името на БСП и коалиция. Сега той е издигнат от инициативен комитет, в челото на който е многократният световен и олимпийски шампион по борба Валентин Йорданов, а на второ място е Доростолският и Червенски митрополит Неофит. Кандидатурата на "ОДС плюс" - Явор Димитров, е член на националното партийно ръководство на Демократическата партия. Той фактически бе първата кандидатура за русенски кмет, обявена публично в Русе - това стана при една делова визита на депутата от БЗНС-Народен съюз Александър Праматарски. СДС проведе вътрешни избори, на които за всеобщо учудване вероятно стойностният, но абсолютно непознат за русенци д-р Орлин Геров поведе убедително с над 40 на сто пред съперника си Анатоли Казаков - известен местен юрист и преподавател в Русенския университет; след този демонстративен спектакъл на синя мощ и след многократни совалки до "Раковски" 134 сините в Русе приеха предизвикателството след областен управител от БЗНС-Народен съюз да издигнат кметската кандидатура на Явор Димитров от същата политическа коалиция, с което афишираха в Русе формулата "ОДС плюс".
Коалиция "Българска Евролевица-БСДП" също издигна свой кандидат - инж. Ваньо Иванов, бизнесмен, при което социалдемократите не крият, че залагат най-вече на мощно присъствие в бъдещия Общински съвет. По думите на Петя Шопова Русе дава тон за ясна идентификация на модерната социалдемократическа идея, която до идните парламентарни избори ще се разпространи в аналогични на русенския варианти в цялата страна.
46 политически партии и коалиции издигат собствени листи за общински съветници. Най-голямата изненада за Русе дойде от страна на Демократична алтернатива 21, чийто лидер - ексминистър доц. Марко Тодоров, изключително уважаван и ценен от русенци, изведнъж заяви категорична подкрепа за сегашния градоначалник. Говори се, че на него и на листата му са обещани зам.-кметски места. Впрочем, според мълвата обещаните от Калчев зам.-кметски постове досега са 7, плюс едно на "първи зам.-кмет". Ако сдържи всичките си обещания, и сградата на ООН ще му бъде тясна да побере цялата си администрация, ехидничат русенци.
Не остава никакво място за съмнение, че основните участници в баталиите за кметския пост са Димитър Калчев и Явор Димитров. Калчев тръгна мощно и самоуверено, като в първоначалния вариант на предизборната му програма се съдържаха "прояви" от ежедневието на един титулярен кмет. Прерязването на лентата на камерната зала на многострадалното Доходно здание, откриването на Паметника на моряка, откриването на хипермаркета от веригата "Метро". При все че е в отпуск и негов заместник изпълнява длъжността, Калчев не се отказва от нито едно представително участие. Главните козове в предизборната му битка са постиженията - с тях го похвали и лидерът на БСП Георги Първанов в първия телевизионен дебат по БНТ - "Той е нашият най-успешен кмет", декларира Първанов и припомни завършването на Хирургическия блок в Русе, Доходното здание и "Метро". Към това самият Калчев прибавя и така нареченото Кръгово движение, което русенци не могат да обяснят с едно изречение на свои гости от други градове. Става реч за един огромен изкоп почти в центъра на града, който години наред зееше в очакване там да се построи пътна детелина, докато в един момент, отново преди визита на президента Стоянов, стана ясно, че пари за подобно пътно съоръжение няма и няма да има в обозримо бъдеще, та общината спешно изкопа тонове пръст от поляна в крайните квартали на града, засипа рова и пося райграс. Впрочем, малко по-късно се оказа, че поляната не е безстопанствена и собственикът си потърси правата по съдебен ред. Две от другите три придобивки, посочено по-горе, също предизвикват спорове - Хирургическият блок също бе довършен в порядъка на стахановското движение, за да блесне в цялото великолепие в един Ден на здравния работник, но после се оказа, че плюсовете от това бързане са по-малко, отколкото минусите. За Доходното здание, което бе въпрос на чест, общинските съветници все още дебатират нужно ли е било там да потъват над 7 млрд. лева, което е довело до окаяното състояние на безпаричие в лекарското и учителското съсловие в Русе.
Градът на Дунава, който години наред бе нескрито недолюбван от централната власт, внезапно стана твърде важен. И за сини, и за червени. Градът бе привикнал още от Живково време властта да го заобикаля и да се прави, че такъв град няма. Затова мощният десант от правителствения кабинет първо изненада гражданите тук, но предизборният характер на тази акция бе уловена в полет и русенци много бързо загубиха интерес към височайшите визити. След като финансовият министър Муравей Радев обяви, че кметът Калчев е направил от града финансова пирамида, а вицепремиерът Бакърджиев заяви недвусмислено, че ако градът се управлява от "одобрен" от властта човек..., не остана никакво място за съмнение поради что е този масиран интерес. След това дойде и самият премиер Иван Костов, който също обясни на русенци, че "кой друг град в България, ако не Русе...". След което редовият електорат взе да размишлява дали след като минат изборите "думите ще бъдат претворени в дела" и, в общи линии, си даде отговор. В крайна сметка необичайният интерес към Русе и неговите хора, вместо да амбицира гражданите да си отворят очите, започва да предизвиква обратния ефект. И той очевидно ще се почувства на 16 октомври.
Толкова мръсна кампания не е имало в последните десет години, единодушни са тези, които по волята и по професионална ангажираност се занимават с изборите. Най-напористи в инсинуациите са монархистите от Федерация "Царство България", подкрепящи Димитър Калчев, които не се свенят наляво и надясно да раздават квалификации. Пак тях подозират и сини, и червени, че са в дъното на оскверняването на Паметника на Альоша и прясно издигнатия паметник на Цар Борис Трети, върху които бяха изписани свастики с тлъст черен графит, а за да не остане място за съмнение, бяха притурени и надписи "СДС", "ВМРО" и "Само Явор". Наложи се самият Явор Димитров да се обясни на генералния консул на Русия в Русе Владимир Посохин, че ОДС не само няма пръст в тази мръсотия, но няма и интерес от подобни скверни акции.
Битката набира скорост. Върху главата на Калчев се посипаха обвинения и от страна на вътрешния министър Богомил Бонев, които грозят със съд. Печалното е, че тези обвинения, дори и да са верни, в предизборна обстановка просто няма как другояче да бъдат квалифицирани, освен като компромати. Защо всичко това не беше изнесено досега, питат се русенци. Нима никой от местните сини, в това число и от мощната група общински съветници от СДС, да не говорим за централната власт, не е разбрал, че в Русе кметът нарушава законите? Нима финансова пирамида се прави за една нощ? Нима първи частен град, както го окачестви кандидатът за кмет Явор Димитров, се купува за 24 часа? Защо мълчаха досега, пита се гражданинът и добавя нови и нови проценти в графата "Няма да гласувам".
А градът е залят от нови и нови четива и картинки. Плакатът на Явор Димитров, на които той очевидно по съвета на столичните си имиджмейкъри е застанал в неестествена поза със странно разтворени длани, осъмва с налепена "Молитва за България" на Недялко Йорданов или с надпис "Накъде с тези две леви ръце?" В дланта на Димитър Калчев, почти клетвено опряна в сърдечната област, се "монтират" пачки долари. Последният "хит" бе снимка на къщата, закупена от Калчев в западноевропейска държава за 600 000 щатски долара. Потърпевшият мигновено контрира, като обяви, че подарява имението на опонента си, стига последният да го намери.
Успоредно с основната битка по-малките и по-нови партии също водят своята позиционна война. Като най-спокойни се очертават коалициите "Евролевица-БСДП" и "ВМРО-Движение "Обединени монархисти", които успяват да внушат позитивни послания на своите избиратели. Евролевите първи издигнаха лозунга, който в Русе въздейства достатъчно силно - "Русе да се обърне с лице към Реката", и разработват приоритетите си в тази посока. Техният кандидат за кмет обикаля русенските села с минитракторче, което кара сам (и дава на електората да покара също), като заедно с екипа си и с народната представителка Петя Шопова търси конкретни отговори на конкретните въпроси в малките населени места. Русенските комити пък реставрираха един от трите часовници върху русенски сгради, с което заявиха, че вместо да обвиняват и рушат, предпочитат да възстановяват и градят.
Отчетливо се забелязва, че в тази кампания "даването" върви повече от скромно. Единствен Бизнесблокът на Жорж Ганчев продължава тази линия, като дарява интернати и детски домове с туй-онуй. Ромите засега са оставени на спокойствие. Те чакат търпеливо своя час, а той обикновено настъпва в самия ден на изборите. На рома бирата и кебапчето трябва да му дадеш половин час преди да отиде до урната, иначе забравя за кого е обещал да гласува, казва местен политик.
Часовникът от кулата отмерва безпощадно времето, което доближава датата 16 октомври. Няма съмнение, че баталията ще се ожесточава все повече и повече. А русенци, които по регистрирана безработица заемат едно от челните места в страната (отделно скритата безработица надхвърля 70 процента), все повече се чувстват заложници на нечии интереси, които обаче имат твърде малко общо с града и жителите му.

Нели Пигулева


Русе