Когато мисля за посланията на местни избори 99, ме нападат съмнения относно моето "тук и сега". Наистина ли съм във Варна през октомври 1999 г. Или може би лентата на времето се е върнала в 1997, а защо не и по-назад. Поводът за този смут може да се нарече кампания на неадекватните или дори на отсъстващите послания. След разходка из регионалните електронни и печатни медии и по все още топлите улици оставаш с усещането, че ако не си осведомен предварително, едва ли ще разбереш за какво точно ще гласуват варненци на 16 октомври. Безадресност на посланията, липса на желание за провокация. Предизборните щабове са направили най-лесното, поизтупали са от нафталина наличните в политическия склад лозунги. Така след леки козметични процедури отново се появиха изречения като скучното "Бъдещето на нашия град - в нашите ръце", нелепо шовинистичното "Варна за варненци", тромавото - "Успех, бъдеще, партньорство, просперитет", вялото "Твоят глас за теб и за Варна". И при най-добро желание зад нито едно от лингвистичните послания не може да се открие знак за поне една безсънна нощ на брейнсторминг в някой предизборен щаб. Не липсват и почти комични ситуации - някои вместо кмет, си искат царя, веднага. Общото желание на кандидатите е да ни заговорят, възможно по-интимно, да ни съпричастят към имагинерното бъдеще на града - с общи, максимално разсеяни заклинания.
Дори и посланията на безспорния кандидат на ОДС страдат от същия симптом. "Истината е нашата сила" или "Честността е най-добрата политика" звучат архаично с директните си препратки към януарските митинги преди две години. Мисля си, че играта с поизчерпали кредита си морални абстракции надали ще допринесе за привличане на избиратели извън твърдия електорат на синята партия.
За съжаление политическите послания в морската столица демонстрират липсата на рефлекс, забавеното развитие на периферията. По нищо не личи в предизборните акценти, че ОДС управлява вече два мандата във Варна, нито че сегашният му кандидат е с двегодишен управленски опит в решаването на местни дела. А нали все пак общинските избори са най-добрата възможност за изява на прагматизъм. Впрочем, всеки си има своята истина и надали моята на избирател е същата като на бъдещия кмет. Вместо това бих искала да зная дали по време на неговия мандат общинските чиновници ще спрат да изнудват данъкоплатците, кой ще запълни прословутата дупка в центъра на Варна, ще изчезнат ли строителните недоразумения по крайбрежната алея и т.н.
В интерес на истината синият кандидат представя най-точно своите приоритети на пресконференции и предизборни срещи, но част от тях се разсейват в медийното пространство, преди да стигнат до избирателя. Общуването с него най-добре става на езика на радиото и по-слабо със средствата на телевизията. Опозиционните и т.нар. независими кандидати изостават доста назад. Комично звучат мъжките гласове, които бавно и тържествено произнасят заклинания: "Наистина можем, наистина знаем". Повтореното в няколко вариации току-виж накарало, ако не избирателите, то поне самите кандидати да си повярват.
Най-лесно предизборните клипове попадат в капана на местния шовинизъм. Палмата на първенството тук безспорно държи кандидатка, която сама съчини текста на предизборния си клип - за родния град - "древен и вечно млад". Звуковият фон на повечето клипове е същият - патетика в стил "ранен следдесетоноемвризъм", осъществена най-често чрез спекулации с детски гласове. За съжаление и телевизионните клипове не успяват да кажат сбогом на тривиалното. Някои екипи пазят телевизионните си изненади за сюблимния момент в предизборната схватка. Говори се, че щабът на независим кандидат е подготвил клип, който, ако беше търговска реклама, би бил оценен като нелоялен удар под кръста спрямо опонента. Но на политическия терен законът не лови подобни морални прегрешения.
Предизборните плакати масово са се хванали за синия цвят. На този фон се редят сериозни и безкрайно отговорни лица, устремени към кметския стол. Символите в бъбривия заден план, с които обикновено се злоупотребява, са море, пристанище, небе с облаци.
За представянето на бъдещите общински съветници просто не ми се говори, техните портрети висят по стени и автобусни спирки, композирани сякаш за рубриката "Издирва се".
Единствената възможност за декодиране на повече пластове дава фотографското послание на синия кандидат. Неговата предизборна кампания разчита на агресия в американски стил. Тук обаче се сблъскваме с един и същи парадокс в различни превъплъщения. Сигналите, които получават избирателите, са противоречиви - едновременно приласкават и отблъскват.
И ако продължим в духа на семиологията на Роланд Барт, "фотографското изображение на кандидата установява лична връзка между него и избирателите му. Кандидатът предоставя за оценка не само една програма, той предлага и определен физически климат, комплекс от всекидневни решения посредством телосложението, облеклото, позата."("Разделението на езиците", С., изд."Наука и изкуство",1995, с. 95). В нашия случай трябва да разчетем позата анфас и строгите очила като знак за прагматизъм и сериозност, т.е. все качества, които поддържат дистанцията между кандидата и избирателите. От друга страна, налице е опит да се акцентира върху младостта и откритостта. Усмивката, която в случая надхвърля мярата, както и брачната халка в кадъра (излишно разсейващ знак) се опитват да скъсят въпросната дистанция. В това неравновесие между привличане и отблъскване се вписва и накланя везните към второто жестът-бариера на скръстените ръце.
Провокацията на синята предизборна кампания е по-скоро в количеството на рекламните послания, издаващо завидни материални възможности. Оставяме на други да анализират доколко големият брой плакати и билбордове води автоматично до забелязване. Лично аз неведнъж съм ставала свидетел на недоволство и отегчение, поръсени с балкански хумор, предизвикани от мащабните фотоси, които се издигнат на метри над земята. Питам се доколко играта с височините и мащабите в случая е съобразена с психологията на българския избирател. И не е ли по-добре да се заложи на "историческите корени на нашите демократически традиции" (Иван Хаджийски). А и все още не е забравено времето, когато по задължение вдигахме глави нагоре към самопровъзгласили се месии във властта. Неслучайно в местните издания се появиха фотоспекулации - катастрофирал автомобил, шокирани пътници в подножието на един от въпросните билбордове, от които ведро се усмихва бъдещият кмет.
Ако очакваме от предизборните послания да ни дадат прости отговори на усложнените през годините градски проблеми, явно и този път ще останем разочаровани.

Людмила Димова


Варна