Бай Ганьо revisited

Кампанията, която тече в момента, ни се хили с най-злобното лице на предизборна надпревара, което сме наблюдавали от 1989 г. насам. На фона на заплахите, разправите и директните обиди към гласоподавателя, картата с черепите от 1990-а изглежда като нелепа шегичка. Гротескните елементи в цялата ситуация омесват дъха на чалга и кюфтета, байганьовските заплахи към противника, откровените обиди и сексуални компромати и не на последно място нескритото презрение към мишената на всички т. нар. послания, обекта на грубиянско убеждаване и нелепо коткане - негово величество избирателя.
"Ако е неясно това и неясно и предишното, то те ще си гласуват за онова, което са видели. Плюс това инерцията още яко ги действа."
А в началото всичко тръгна толкова кротко и скучно - и предизборните студиа, и споровете около водещите, и лозунгите - най-вече лозунгите, изглеждаха като уморена, кретаща на патерица реплика от предишни кампании.
Софиянски ни каза, че го познаваме; Овчаров без хъс подметна, че е на ход; Камов - че е време (за една гроздова). На човек му се искаше да възкликне: "Ееех, а бяхме млади, госпожа, какъв ентусиазъм, какви страсти се разгаряха..." После лека-полека покълнаха зародишите на някои по-нестандартни идеи - тук данъкоплатци метат улиците, там кандидати за общински съветници мият прозорци. В няколко града се въртят закачливи радиоклипове, наподобяващи вечерна проверка, в които името на един от кандидатите се спряга в компанията на Дарвин, Дюренмат, Бондарчук и местни знаменитости. Локалните проблеми за кратко блеснаха във фокуса на кампаниите - във Видин млад доктор се закле, че мостът с Калафат е в кърпа вързан; в Разград друг политик начерта програма за преборване с безработицата, почерпана сякаш от картина на Верешчагин ("По две работни места на ден" вместо "По пет на нож"). Макар партиите инстинктивно да следваха съвета на ВМРО, че кандидатът за кмет трябва да е местен, свестен и известен, номинираните за таз слава масово потърсиха услугите на къде повече, къде по-малко професионални имиджмейкъри от града на жълтите павета. Натрупали опит в търговската реклама, сегелевчета забълваха вариации на няколко модерно звучащи призива, които в зората на кампанията дадоха на наивниците надежда, че ще могат да се насладят на една надпревара по остроумие. Като трън в гащите "Гергьовден" лансираше идеи, които останалите радостно започнаха да крадат. Най-активен в процеса на творческо преобразяване се оказа софийският кандидат на Евролевицата, който си присвои тяхната хрумка за безплатни юридически съвети към жертвите на Топлофикация и интереса към нелюбимото на властите Интернет-общество.
Тия ручейчета с интелигентски измишльотини, вместо да се слеят в една европейска вълна на новото мислене, най-ненадейно отключиха портите за чудовища, родени от съня на избирателя. Извинете, може би е неправилно да обвиняваме първите опити за оригиналничене. Всъщност, със сигурност е неправилно. Кутията на Пандора, както винаги, отключиха самите политици.
"Чакай сега, позитивна кампания не значи, че трябва да го чешиме..."
Отегчена от цивилизования тон на задължителния позитивизъм в началните дни, дейната натура на вицепремиера Бакърджиев даде сигнал за разгорещяване на страстите, като нарече червените кметове олигофрени. Уви, както и при епопеята със събарянето на мавзолея, този първи взрив не разклати цитаделата на всеобщото безразличие към предстоящия местен вот. Кален в битките с непоклатимостта на камъка, Бакърджиев не се обезкуражи, прегрупира силите си и продължи атаката от Лом. Очевидно неуспял да си организира подслушване и незаконен запис от страна на враговете, валякът на изборните успехи на СДС се принуди да изрече заплахите си в стила "бий червените!" публично. За което бе порицан с половин уста от премиера. По-късно от грешките му се поучи Надежда...
"Вчера в Аксаково, във Варненско, традиционно червено - там имаше един кмет, който умря, благодарение на което имаме някакви шансове от БСП."
Ударите под кръста на червения враг заваляха все по-организирано. БСП-кметове бяха пратени на прокурор; финансирането на непокорните общини бе спряно. Още по-прогресивно мислещи умове предложиха директно да им се спре снабдяването с хляб и мляко или да им се отрежат токът и водата. Незабравим ще остане случаят с кандидата за кмет от Народен съюз в Ловеч, който падна по стълба и се събуди на следващия ден, обзет от силна любов към идеите на СДС до степен, че сам се отказа от надпреварата. Както подмятаха зевзеци - след падането се оказа по-седесар и от испанския посланик. Друг кандидат от вражеския лагер не се събуди изобщо - вестниците поспориха дали е бил заклан или застрелян, но накрая премиерът обобщи, че станал жертва на битово убийство. Скоро след този случай билбордовете на Йоан Костадинов в решаващия за много неща град Бургас осъмнаха изрисувани с червена боя - несъмнена заплаха към наглеца от противниковия лагер, дръзнал да събере огромен рейтинг пред галеника на управляващите.
"Политиката е, зле звучи, но не е така просто, щото е симпатичен кандидатът и ще го изберат."
Основната причина за ожесточеността на кампанията се крие в това, че за първи път централната власт официално превърна местния вот във вот на задължително доверие към себе си. За разлика от БСП през 1995 г., която си знаеше, че големите и важни градове като София и Пловдив са предварително бита карта за нея, СДС сега се гордее с влиянието си в тези традиционни бастиони. ("Дето се казва във Варна каквото и да каже ще го изберат") Но за да запази авторитета си, трябва да пробие в далеч по-непрестижните крепости на малките общини или поне в неясни, но значими градове като Бургас (в който сега е съсредоточена голяма част от икономическата власт на държавата), Враца, Ловеч, Монтана, Видин.
Ако ликът на обезобразения по билбордовете Костадинов възтържествува, това няма да е загуба на Васил Илиев (съперникът му от СДС - Бургас), а поражение на Костов. Вината на медиите е, че приеха инерцията местен вот=избор на кметове. Единствен самотният бегач на дълги разстояния Емил Кошлуков предупреждаваше още от края на пролетта, че борбата ще е за общинските листи. Които не го чуха, останаха излъгани, че се изправят пред мажоритарен вот - и медиите, и гласоподавателите, и имиджмейкърите от жълтите павета с наивното им желание да се прочуят по примера на Жак Сегела. Заради огромната важност на изборите на работа бяха впрегнати сините политици от всички възможни калибри. С премиерско решение бе провалена готвена от половин година конференция за България в Брюксел. На министрите бе забранено да пътуват в чужбина, за да обикалят родината като апостоли на днешната власт.
"- Кой освен теб е депутат тук?
- Кирчо, той и Минко от Троян..."
По места обаче ги посрещаха провинциални активисти, скумросани от страх да не се провалят, стегнати като за сватба и преизпълнени с жаркото желание да се харесат на Центъра. Като чете човек обясненията на ловешките нещастници пред министър Михайлова, задето не са успели да доведат достатъчно ентусиазирана аудитория на срещата й с обществеността, пред очите му оживяват всички видове службогонци, описани с ирония, погнуса и състрадание в цялата световна литература. Наред с хронологията на празните обещания, отблъскващите гафове и злобните заплахи, тази кампания ще остане в историята и с демонстрациите на верноподаническо престараване.
Цялата история не вдъхва никакви поводи дори за най-дългосрочен оптимизъм. Покрай очевидните изцепки, изборите се свързаха и с частни неща като среднощни арести на репортери и уволнението на най-стойностната журналистка на БНТ Елена Йончева; с далеч по-потискащи проблеми като липсата на житейска преспектива за огромната част от населението изобщо и подновените опашки за спиране на парното. Въпреки отчаяния призив на опозицията "Гласувай, без теб не може", на 16 октомври пред урните отново ще се съберат най-вече оредяващите твърди електорати.
Останалите погнусени ще останат затворени в битовите си проблеми, страховете от пророчествата за земетресение и мечти по нов джакпот. С две думи - на ход е резигнацията.

Вера Джамбазова


Използваните цитати са от пълната стенограма на инструктажа на Надежда Михайлова пред ловешкия актив, публикувана в бр. 197 на в. "Дума".