Бележка по термините

Устремът към светло бъдеще изглежда трогателна химера за Eсенния салон в Пловдив, така раздвоен между "високото" (в смисъл на непродаваемо) изкуство и "ниската" (в смисъл на житейска) надежда за активни продажби с помощта на политиците, държавата, търговците, галериите, купувачите, художниците, чуждоземците... Някъде по средата очевидно е "имиджът", който междувременно се прави неизвестно за кого - поне в Пловдив. До каква степен времето там е спряло можем да съдим по статията на Светла Москова, отчитайки ползата от "вътрешния" поглед в случая. Само изкуствовед, потопен от години в атмосферата на Есенните изложби, но успял да остане добронамерен и оптимист, може да открие все още живец в този форум. Някак естествено в текста "изложби" се заменя със "салон", споменава се Париж отпреди повече от век, а и можем да се замислим каква е връзката между отхвърлените тогава френски художници и представените днес в Пловдив български творци.
Всъщност връзка наистина има. Светла Москова споменава за поканените специално за участие художници, които не минават предварителна селекция от журито. Тази практика се наложи преди няколко години, когато стана ясно, че интересът на изявените творци към Есенните изложби не само е спаднал, но и въобще се е загубил. Желаещите участие вече са по-малко известни художници от по-малки градове в страната, които разчитат на "пробив" чрез този национален форум. И така попадат в едно безвремие - градят имидж в миналото на общите художествени изложби, на монополиста СБХ и на безценното изкуство (то не се продаваше и съответно нямаше цена). Организаторите, уплашени от спада в "нивото" на Есенните изложби, започнаха да канят изтъкнати творци, за да го повдигнат. И така крепят положението, което вече няма нищо общо с честните рицарски двубои: "турнирът" е между поканените художници, останалите влизат в ролята на оръженосци, коняри и прочие прислуга. За този спектакъл не си заслужава пътя до Пловдив, още повече, че "копията" и "мечовете" са познати от други изложби в столицата. Затова художниците, участващи в този форум, неволно се оказват "отхвърлени" - поради безинтересност на събитието. Така, използвайки образността на Светла Москова, бих определила Есенните изложби в последните години като "национални" по име и "местни" по време, задрямали върху лаврите на 30-те си години и пропуснали да забележат последните десет от тях.
А именно в това десетилетие в нашето изкуство се случиха много нови неща, за които споменава и Светла Москова. "N-форми" е съкращение от "неконвенционални форми", което предложих за заглавие на Първата годишна изложба на Центъра за изкуства "Сорос". Многозначителността на съкращението допадна на колегите ми и поради връзката с концепцията и историческата насока на изложбата. Самият термин "неконвенционални форми" бе измислен в края на 80-те, за да опише доста разнородната и неизбистрена смес от наченки на хепънинги, пърформанси, инсталации, обекти, акции, боди арт и т.н., които се разпространяваха у нас. (В други страни със сходно на нашето развитие приетото понятие беше "нетрадиционни форми".) Изложбата "N-форми. Реконструкции и интерпретации" през 1994 г. имаше за цел да изследва и представи този първи етап във време, когато "неконвенционалните форми" бяха вече "прераснали" в концептуално изкуство. Тук Светла Москова е съвършено права - на фона на досегашните "натрупвания" и изявите на днешните художници, специализирали се в новите медии, "N-формите" са наистина преходно явление в нашето изкуство. Понятието устремно клони към негативна конотация, доколкото в съвременността описва не особено успешни опити на художници да превключат на несвойствено за тях мислене и правене на изкуство.
Разбира се, Пловдив и по-точно Есенните изложби са далеч от тази проблематика. Както отбелязва Светла Москова, те са превърнали традицията в инерция и упорито се придържат към нея.

Диана Попова


Eсенният салон
в Пловдив