Златна ракла '99

В раздела за възрастни жури с председател Иван Андонов присъди следните награди:
Голямата награда "Златна ракла" - на "Преструктуриране" на Фабри Казенев, Франция;
Специалната награда на Новотел Пловдив - на "Бял мрамор" на Мати Лиас, Финландия;
Специалната награда на журито - на "След края на света" на Иван Ничев, България - Германия - Гърция, и отличие за изпълнението на Васил Михайлов на името на Галя Бъчварова;
Награда за най-добра режисура - на Ларус Оскарсон за "Синьото цвете на желанието", Швеция;
Награда за най-добър сценарий - на Анке Шенклун, Кони Валтер за "Животът е най-важното нещо", Германия;
Награда за операторско майсторство - на Емил Топузов за "Сомбреро блус", България";
Награда за най-добра мъжка роля - на Лука Джингарети в "Крадецът на закуски", Италия;
Награда за женска роля - на Изабел Каре във "Великолепният рогоносец", Франция;
В раздела за деца и юноши журито с председател Владимир Люцканов не присъди "Златна ракла";
Детското жури даде своята награда на "Ударна зона", Австралия.

За разлика от миналата година, дните на "Златна ракла" бяха наистина златни - слънцето щедро дари с циганско лято Пловдив и дори отблъскващият пазар по моста край Новотела изглеждаше поносим. Само че да си там по това време предполага повече седене в зала "Москва", отколкото разходки из Стария град. Добре, че и късните вечери бяха ласкави независимо от падащите кестени в "Малкия Новотел" - близкият ресторант с чуден двор, мавруд, обслужване...
Миналогодишният голям екран на тъмно бе заменен с традиционните монитори на светло - от една страна това е естественото битуване на тв-драмата, но от друга изисква голямо напрежение на поглед и слух. Да не говорим, че като тръгне кола от първия монитор, имаш чувството, че ще се блъсне със същата от четвъртия...
Фестивалът е отворен за пловдивската публика (прожекциите са безплатни), ала, както обикновено, и сега малцина бяхме мераклиите за гледане - дори постоянните местни баби се вестяваха от време на време, а младежи започнаха да прескачат едва към края на фестивала. В залата, препълнена единствено за "След края на света", си прекарвахме неколцината български гости в рехавата компания на малко чужденци - като изключим познатия от други години представител на италианската телевизия РАИ Антонио Бруни и югославския режисьор Петер Цвейч, останалите бяха непознати и не особено комуникативни.
Горе-долу такива бяха и повечето филми в конкурса за първи раздел - 21 заглавия от 17 страни.
И тази година, съобразно жанровите параметри на тв-драмата, филмите бяха концентрирани върху екзистенциалните преживявания на героите, поставени в екстремна ситуация. Независимо дали става дума за постсоциалистическо битие (нашите "След края на света" и "Сомбреро блус", полският "Изборът", унгарският "С нокти и зъби", югославският "Пролет в Лимасол", румънският "Несъвместима болест") или за женски колизии по време на равносметка (германският "Животът е най-важното нещо", италианският "Продавачки: Марта", японският "Сини фойерверки", шведският "Синьото цвете на желанието"); за мъжки приключения (финландският "Бял мрамор") или за екранизации (по "Сид" на Корней в словашкия "Пръстени за една дама" или по романа на Лори Лий в британския "На чаша вино с Роузи"), в повечето филми страсти и неволи се редуваха в забавен каданс. Въпреки че всеки от филмите почтено се опитва да размишлява върху митарствата на Аз-а в разните му превъплъщения, ритъмът на повечето е по-мързелив от котка на припек. Общо взето, режисьорските похвати се протягат от изобразяването на делнични случки до трусови обстоятелства и обратно; от визиони до задкадрови излияния; от затъмнения до режещи погледа бликове... И естествено се облягат на специфичните за телевизията крупни и средни планове. Еволюцията на тв-драмата от театрална постановка към филм би могла да се види в сравнението между "Пролет в Лимасол" на Сава Мрмак и "Несъмвестима болест" на Константин Дику. И двете са екранизация по тв-пиеса за постсоциалистическия бандитизъм (съответно на Миладин Шеварлич и на Тудор Попеску). Само че югославската се опитва да гони днешния телевизионен език и е атрактивна, независимо от предвидимостта на сюжета и препедалираното актьорско присъствие, а румънската е закотвена в мазето на театралната бутафорност и няма сила, която да я изтръгне от статичността.
Френският филм "Преструктуриране" е любопитна вариация на тема "безработица". Служителите във фирма за продажба на медицинска техника се оказват жертви на пъклен план за преструктуриране - всеки от тях е подложен на неистов тормоз, за да напусне доброволно без обезщетение. Стратег на операцията е Себастиен Желабиер - терминатор със сатанинско изражение и всякакви кожни заболявания. След като ни представя незавидния микроклимат в офиса, разказът отскача и към личния живот на жертвите - също не особено радостен. Сред тях е и Венсан Пиерсон - самотен баща на две деца, който се оказва единственият равностоен опонент на Желабиер. "Преструктуриране" се влива в бурния поток от социални недоволства във френските филми напоследък. Симпатичен мелез от социална драма и битова комедия с елементи на абсурд, той би бил още по-симпатичен, ако режисьорът ни бе спестил поне половин час.
Финландският "Бял мрамор" е иронично-носталгично приключение със старец, екранизация по едноименен разказ на Марти Йенполви. В навечерието на 75-ия си рожден ден пухкавият Оси с присмехулни очички (Ласе Пойсти) най-вироглаво изчезва от дълголетния съпружески хомот с Нели (Ева-Каарина Воланен) и хуква да сбъдва стари мечти. Пътешествието му е трогателно-шашаво, макар и безнадеждно, а филмът изцяло се вписва в специфичната за скандинавското кино магия на всекидневната поезия.
Британският "На чаша вино с Роузи" на Чарлз Бийсън ни връща към Първата световна война и двадесетина години по-късно, а задкадровият глас на самия Лори Лий внася допълнителна сърцатост в разказа за детството, майка му, градчето Слад и неговите чудати обитатели. Чувствен и нежен филм, в който оживява английската провинция - традиции, поля, катаклизми... Майката (Джулиет Стивънсън) е почти неотменно в кадър. С лице и енергичност а ла Сюзан Хемпшир (помните ли Фльор от прекрасния сериал "Форсайтови"?), но по-грозновата и по-емоционална, тази актриса е владетелка на зрителското внимание. "Чаша вино с Роузи" може да е сантиментален в повече, но пък е поредният представител на класическото британско телевизионно кино. През цялото време ми се струваше дежа вю, а после се оказа, че съм го гледала по Нова телевизия.
Несравнимо най-добрият филм според мен на "Златна ракла" '99 бе от Полша (както впрочем и миналата година) - "Изборът" на Йежи Щур. Но ако "На другия бряг" бе естетско, безсловесно предизвикателство към хуманността в края на века, този полски филм е нещо като възраждане на "киното на моралното неспокойство" на Кешловски. Ако в миналогодишния ми фаворит атмосферата на високомерна печал се разстилаше в изображението и софистицираното актьорско поведение и думите бяха излишни, сега те се леят с могъщата сила на безотрадното си безсмислие. Йежи Щур е актьор, когото познаваме именно от дебюта на покойния майстор "Кинолюбител" и по-нататък, както и от филмите на Юлиуш Махулски... Преди време той успешно атакува кинорежисурата, без да се отказва от лицедейството. В "Изборът" (оригиналното заглавие е "Щурец в нощта") той е авторитетен писател, който говори по телевизията за властта, морала, чувствата... Вкъщи е непоносим деребей - съпругата му (Кристина Янда), иначе известна журналистка, е изцяло под негово влияние, синът му отчаяно пие и се дрогира... След поредна тв-проповед бащата прегазва с колата си четиригодишно румънско момиченце и тъй като гуменките му били кални, натиква трупчето в багажника. С жена си решават да пазят тайна. Той е отблъскващо разплут, а тя повтаря: "Обичам те". Междувременно синът им свива колата, катастрофира и загива. Полицията открива трупа. Обвинява момчето. Писателят се разплува още повече, потънал в постелята - зловещ днешен Обломов. Съпругата му се посвещава изцяло - няма време нито за майчино страдание, нито за бедното куче. Кристина Янда се движи из пространството на апартамента като черен сомнамбул и само машинално сваляне на шал или бъркане в джоб дават знак, че е будна. Накрая жената не издържа и споделя истината със семеен приятел-психотерапевт. Той се заема с пациента. Година по-късно последният е отново на тв-екрана - видимо живнал. Пред аудиторията изразява скръбта си по изгубения син, който бил блъснал детето... Жена му изключва телевизора. Свлича се на пода до кучето. Покрай безкомпромисната ирония към нравствеността на интелектуалците-месии, Щур шамаросва и манипулативната глупост на телевизията - в "Изборът" тя е нищо повече от мултипликатор на лъжата. С подминаването на този покъртителен филм журито спретна и единствения скандал на фестивала.
Българското присъствие на тазгодишната "Златна ракла" бе проектирано в три посоки: участие в конкурса за възрастни с вече гледаните "Сомбреро блус" на Илиян Симеонов и "След края на света" на Иван Ничев; премиерна прожекция на дебютния филм-фентъзи "Магьосници" на Иван Георгиев и Сотир Гелев; преставяне в цял ден на продукцията на Центъра за производство на телевизионни филми с шеф Владо Даверов. Година след като гледахме точно на "Златна ракла" първите му два филма ("Двама мъже извън града" на Людмил Тодоров и "Духът на баща ми" на Дочо Боджаков), сега центърът може да се похвали с произведени 60 часа кино. И закономерно промоцията му се превърна във фестивална доминанта - едва на 14 октомври луксозната, но безлична атмосфера в кафенето на Новотела стигна до истински фестивален градус. Пристигнаха драматурзи, режисьори, актьори и продуценти на игрални, документални филми и сериали. Видяхме произведенията за първи или пореден път, а от сериалите - по един-два епизода.
Игралните заглавия бяха четири: новелата "Вълците" на Андрей Слабаков, "Дан Колов" на Михаил Гецов, "Пясъчен часовник" на Георги Дюлгеров и "Остатъци" на Росен Елезов. С изключение на дълго-дълго сниманата сага за нашия прочут борец, филмите с различна дължина и поносимост изследват разни аспекти на насилието в днешната ни действителност. Народопсихологични откровения за българското постсоциалистическо живеене изпълват сериалите, а словесни гегове и чудесни актьорски присъствия им вливат темперамент. Независимо че на "Златна ракла" бяха само анонсирани с отделни епизоди, щура радост предизвикаха двете серии от ситуационната комедия на Николай Акимов "Клиника на третия етаж" (по сценарии на Акимов и Людмил Станев), както и един от десетте епизода на семейно-детския сериал "Големите игри" на Иванка Гръбчева (по сценарий на Георги Данаилов). Лично аз не успях да вляза в историята, разказвана в "Дунав мост" на Иван Андонов, а "Сламено сираче" на Станислава Калчева така и не видях. И двата сериала са по сценарии на Георги Мишев. Надявам се в най-скоро време БНТ да покаже и четирите - обещават да са далеч по-интересни от сърцераздирателната кухост на латиноамериканските саги, задръстили частните канали (в момента излъчват нещо подобно и по Канал 1). По всяка вероятност документалните заглавия "За кервана и неговите кучета" на Рангел Вълчанов, "Зимна приказка" на Николай Волев, "Ако е рекъл Господ" на Станимир Трифонов и "Кошерът" на Огнян Логофетов ще гледаме след седмица и на Националния фестивал на неигралното кино "Златен ритон" в същия Новотел, но в друг контекст. В името на коректността ще оставя мнението си за по-нататък. От целия този български десант обаче не се случи разговор върху проблемите на телевизионното ни кино - домакините като че ли предпочетоха да се дивим на количеството, вместо да обсъдим заедно качеството. Вероятно това ще става в крачка. По-важното е, че в БНТ наистина се прави кино - колкото повече филми се снимат, толкова и попаденията ще се множат. На българските кинотворци е подадена ръка, а пътят за оцеляване на националното ни филмопроизводство е именно в коподукциите на Националния филмов център и БНТ. Дойдат ли пари отвън - още по-добре.
Догодина "Златна ракла" ще навърши 25 години. Не мога да си представя, че юбилейното издание на фестивала ще бъде на тазгодишното печално равнище или че изобщо няма да го има. Ивестно е, че качественото провеждане на престижен международен форум, какъвто "Златна ракла" има претенцията да бъде, е свързано с определени финансови възможности. Съзнавам, че нашата национална телевизия ги няма. Но присъствието на "Златна ракла" във фестивалната карта на България и Европа е стратегически важно - години наред той е място за среща на филми и тенденции, години наред е трупал международно признание...

Геновева Димитрова


От 10 до 16
октомври се състоя
24 международен
телевизионен фестивал
"Златна ракла",
организиран
от БНТ,
Община Пловдив
и Новотел Пловдив.