Художникът -
човек на своето време
Есенният салон в Пловдив направи своите 30 години. Форумът, наречен нетрадиционен в първите години от своето съществуване, създаде тридесетгодишна традиция. Всяка есен дворовете на възрожденските къщи в Стария град се населяват с творби, творци и зрители (понякога между тях има и купувачи) и създават великолепната атмосфера на съпричастност, удоволствие и, както се изразява Димитър Киров - организират се рицарски турнири на хора, които взаимно се уважават.
Последните десет години всяка есен в Пловдив се провежда Есенният салон, напук на всички превратности на времето.
А какво е времето у нас?
Ако завоалираме израза с думи, то, времето, може да бъде класифицирано като национално, регионално и местно. По-висшата степен са европейско и планетарно време. На фона на развитието на общочовешките процеси в обществото тази класификация звучи така:
Художниците творят и измерват своето творчество чрез различни прояви. Националните почти липсват. Те са слаби, съсредоточени в столицата и имат ефект на бални салони с ретро привкус. Регионални - те се основават и съществуват чрез ентусиасти, чиято последна сламка са все още държавните изложбени зали, подкрепяни с огромни усилия от местни дружества и творчески групи. Местните прояви формират вкуса на творци, зрители и купувачи чрез частните галерии, корифеи на съвремието, докосващи се до същината на днешното време. Интернационалните прояви са спорадични. Те се организират на държавно ниво (до известна степен) при представяне на политици в чужбина (или всеки творец индивидуално търси и открива пътищата към тях).
В това време, нашето и днешното, българското време, в което държавата, обществото, политиката, икономиката и т.н. търсят своите пътища, културата - остарелият сляп, куцащ и духовно страдащ мъдрец на обществото - се храни от кучешката копаня в задния двор на времето. Художникът, най-адаптиращата се и най-жизнената част от този паднал колос, поради изключително индивидуалната същност на неговото творчество, успява да се вписва във времето чрез всички особености на битието на съвременния българин.
Художникът не вярва на изкуствоведи и критици. Те въобще не го интересуват. Контактува с всички галерии и галеристи и примамва клиентите им в ателието си. Търси сам пазар.
Пазарът на практика не съществува. Ценността на творбата все още изпитва колебания между това стока ли е или остатък от надстройката на обществото. Нейната стойност се измерва от споменатите категории време - национално, регионално и местно. Но не това е признакът. Признакът зависи от икономическите възможности на измерението време-място-купувач. (Търговецът все още не е локализирал своето място в хаоса.)

Есенните изложби в Стария Пловдив
Съизмерени към подобна схема, проявите на Есенния салон в Пловдив изпитаха колебанията на времето. Те оцеляват, защото съществува мястото и държавната (общинска) подкрепа, в разбирането на политиците, че не бива да се лишават от стария имидж на "жизнеутвърждаващата" култура.
Каква е историческата справка? Изложбите са създадени от ентусиасти, експериментално и "импресионистично". Може би подобно на Салона на отхвърлените в Париж преди повече от век. Във времевата ситуация те са подкрепени от държавата. Превърнали са се в притегателно място за имидж на художници и политици, те са вплетени в конюнктурата на соцреализма. Тази проява се характеризира като традиционна. Организаторите днес настояват тя да остане такава. Опитите за кураторски (уреднически) или мениджърски изложби се третират като неуспешни. Какви са днес есенните изложби? За това ще говорим по-долу. Какви са тенденциите, изразени чрез тях? Те са три: художниците участват за престиж; надяват се тайно да продадат нещо и всъщност се вписват в негласната съществуваща традиционност, която е равна на инерция.
Може би тази даденост ще се промени. Пътят отново е свързан с ентусиастите. Но този път е обвързан с пазара. Пазарът, подкрепен законово от преференции. Казано простичко - икономическият и политическият (на този етап важен компонент) елит да бъдат обвързани. Например както беше обвързан с фондация Европейският месец на културата в Пловдив. Взаимният интерес ще открие пътищата за съществуване на традицията и за отхвърляне на инерцията. Салонът ще стане престижен не единствено с имената на творците (това преди всичко), но и с материалната си подплатеност - важна за участници и организатори, и дори за надстройката (духовната същност) на отразения в зрителските души творчески продукт.

Есенен салон, 1999 година
В последните години творческата, истинската творческа активност принадлежи на българските скулптори. Като изключим "N" формите, които лично за мен са унифицирано и донякъде нетрайно изкуство, българските скулптори отварят нови страници, съизмерени с нашето време. Изключителен по своите мащаби и значение е Международният скулптурен симпозиум Илинденци, провеждащ се под егидата на Фондация Арт-център Илинденци. Това е начинът за пълно осъществяване на идеите и стремежите на хем съвременното, хем традиционното изкуство.
В есенните изложби има трима представители на пластичното изкуство - Красимир Джидров, Александър Хайтов и Дишко Дишков. Тяхното участие в изложбите се отличава с професионализъм, оригиналност, творческа експериментателност. И забележете, първите двама са поканени за участие, а не селекционирани по предварителни заявки. (Участието в Есенните изложби обикновено се предлага от жури, номинирало молби на творци от цялата страна, желаещи да излагат в Стария град.)
Участието на проф. Джидров в Есенните изложби се явява постфактум след проявата на негови ученици от специалност "Керамика" в НХА преди няколко години, които бяха представени от изкуствоведа Борис Данаилов. Великолепното представяне на учениците предизвика и интереса към изкуството на техния преподавател. Пластиката на професора, изградена в текстил, керамика и дърво, изявена чрез средствата на живописта, омагьосваща с идейната си завършеност и пластично богатство, е финализирана и чрез изящната словесност на неговата лична поезия без рими - "Лица", "Ябълки" и др.
"Лицата" на Красимир Джидров, мултиплицирани в стила на формите, кореспондират с портретните пластики на Александър Хайтов. Изключителното чувство и умение в портретното извайване на скулптурните форми отдавна е превърнало Хайтов в един от малцината известни български портретисти. Неговото отношение към портрета е салонно. Той не разчита на монументални форми, а на директно и внушително въздействие от близък план в съприкосновението с обекта на претворяване. Хайтовите портрети, подредени в апотеозна композиция, напомнят за преходността на времето и оставащите знаци от човека в безпределното пространство.
Най-младият представител на скулптурното изкуство Дишко Дишков се е поблазнил от негативните и позитивни проявления в пластиката, лишена от материалния обем, но за сметка на това наситила въображаемия. Неговите творби напомнят оригамии, магически формулирани от плътна ламарина, където основният обект е човешкото тяло. Вярно, напомнящо Пикасо, но вълнуващо с усилията и талантливата ръка на младия автор.
Живописците Ели Станчева, Николай Няголов, Антон Колев (най-младият автор, роден 1978 г.), Атанас Ташев, Иван Стойчев, Йордан Парушев, Станимир Желев и Тошко Дойчев представят различни варианти на съвременната българска живопис, в която все още не се е загубила оригиналността и стремежът към индивидуалност на съвременния български художник.
Опитите на Цеца Георгиева да експериментира с живата природа намирам за не съвсем сполучливи. Нейният изказ се колебае между неформалното и твърде формалното в личното й творческо кредо.
Единственият график, един от доайените на пловдивското изкуство, Здравко Захариев представя поетични цветни гравюри, в които фолклорните и патриотични мотиви са намерили свой перфектен графичен изказ в корените на българската народна традиция.
В последните години в Есенните изложби се утвърди и едно ново начало - да се канят патрони на съответното издание. Тази година изборът се падна на 50-годишния вече Николай Кучков. Известен в миналото със своя перфекционизъм по отношение на линията и формата в живописта, днес художникът проявява лиричната си музикалност в живописните хармонии, бленуващ наяве космическа хармония и изящна пластичност.
Есенният салон в Пловдив направи своите 30 години. По облик и съдържание той не се отличава от своето време - динамично и търсещо, но все още обременено с наследството на инертност и устрема към светлото бъдеще. Може би последното не е толкова лошо...
Светла Москова


30-годишен
юбилей
на Есенния салон
в Стария Пловдив



Николай Кучков
(почетно участие)
Антон Колев
Александър Хайтов
Атанас Ташев
Дишко Дишков
Ели Станчева
Здравко Захариев
Иван Стойчев
Йордан Парушев
Красимир Джидров
Николай Няголов
Станимир Желев
Точко Дончев
Цеца Георгиева