В сряда вечерта - 13 октомври, малък участък в центъра на София вмести две противоречиви събития. В Археологическия музей бе представен рекламният плакат "Абсолют София" като част от "градската колекция" на компанията, произвеждаща нашумялата водка. В изложбата са показани и другите "абсолютни" градове, за които са използвани типични елементи от архитектурата, традициите или културата на съответните столици и страни. Очакването на "абсолютния" знак на София бе добре режисирано с двуседмично предизвестие (промоция) и популяризиране на другите city-та по улиците на града. Тържеството в Археологическия музей отново започна с представяне на водката и колекцията, не без гордост бе отбелязано, че рекламната кампания е сред първите 10 за този век, последва изпълнение с ленти на националния отбор по художествена гимнастика (предполагам). След което платното бе отдръпнато, за да покаже гимнастичка в скок, чиято лента се извива във формата на бутилка "Абсолют".
Странното е, че този символ на "Абсолютната София" се явява именно днес, когато художествената ни гимнастика е в тежка криза (за която, всички знаем, виновни са съдиите, които ни мразят). Преди 10-15 години той би имал смисъл, но пък тогава едва ли би могъл да влезе в реклама на водка "Абсолют". И ако става дума за нещо толкова преходно, каквото е спортният успех и слава, не можеше ли да бъде например мускул на борец във формата на бутилка "Абсолют", щанга с две тежки бутилки "Абсолют", "модерният ляв" в бутилка "Абсолют", или пък висок скок - бутилката "Абсолют" преодолява летвата, бележейки ненадминат световен рекорд на открито и в зала...
Разбира се, лоша реклама няма. И докато обсъждаме "Абсолютната София", щем не щем рекламираме "абсолютната водка". А докато обсъждахме с приятели новооткрития фонтан пред Археологическия музей същата вечер, бяхме налегнати от спомени. Зад разноцветните игриви водни струи ми се привиждаха протестни палатки, пламъци от партийния дом, летни мълчаливи присъствия, зимни свиркащи и дюдюкащи шествия, последен поглед към мавзолея. Въобще цяло десетилетие от живота ми на това място бе странно сумирано в един фонтан и в песента на Фреди Меркюри "Show must go on", разнасяща се от уредбата пред президентството. Всъщност имаше музика за всички - рок, туист, "Многая лета"; ядене за всички - от "Мис Каприз"; и куп тинейджъри, препускащи наоколо като млади кончета - "Много е гот! Трябва по-често да откриват шадравани"...
Диана Попова