Последният концерт на първия ни филхармоничен оркестър преди заминаването му за вече станалото традиционно негово есенно турне в Германия предложи един немски гастрол с ранноромантична немско-австрийска програма. Диригентът Клаус-Петер Хаан не застава за пръв път пред софийските филхармоници. Миналата година по същото време и пак преди подобно пътуване той беше водачът в концерт, от който запомнихме най-вече участието на чудесната солистка - виолончелистката Калина Кръстева (отскоро в състава на световноизвестния оркестър "Академия Сейнт Мартин ин дъ фийлдс"). Ярко солистично присъствие имаше и вечерта на 14 октомври. Първият обоист на филхармониците Ясен Енчев впечатли с добро музициране и със сигурна техника. Звукът му е ясен, светъл, лек, естествено красив и съвсем уместен в иначе не особено атрактивната избрана пиеса на Хумел - Интродукция, тема и вариации. Времетраенето й е под 15 минути, за които не се случват кой знае колко интересни неща, а "приятността" на музиката доста лесно би могла да унесе и поприспи изненадващо немногобройната публика в обичайно "претъпканата до козирката" зала "България", когато е четвъртък и свирят филхармониците. Много по-ефектна и бравурна е Веберовата увертюра към операта "Еврианта". С нея започна концертната програма и оркестърът в пълен състав (партитурата на Хумел изисква само щрайх с две флейти и две валдхорни) можеше да покаже също така пълен блясък. Не стана. Диригентът Клаус-Петер Хаан е по-скоро спокоен човек, жестът му е сравнително отмерен, сдържан и с него явно не успя да въодушеви и запали оркестрантите. Нито публиката - въпреки учтивата реакция. И след Четвъртата симфония на Роберт Шуман, в която се получиха моменти на истински романтичен порив, на "бис" гръмна така популярният и обичан славянски танц (онзи, най-известният) от Дворжак. Верните почитатели на филхармониците ги изпратиха на турне в Германия. Очакваме завръщането им, отзиви и най-вече нови концерти, които не бихме искали да квалифицираме като "редови" или "средни".
Пламен Петров