13-а сесия за субсидиране
на театрални проекти
На 11 и 12 октомври т. г. се проведе 13-ата сесия за субсидиране на театрални проекти. Експертната комисия този път беше в нов състав: Красимир Спасов - председател, Бойка Велкова, Владлен Александров, Дарин Петков, Леонард Капон, Нейко Нейков, Никола Вандов, Силва Бъчварова и Стефан Вълдобрев. Занапред съгласно заповед на министъра на културата за всяка сесия комисиите ще имат различен състав. Голямото предимство на това решение е, че кандидатстващите не ще могат да се позовават на лично отношение към тях, защото при следващата сесия съвсем други колеги ще се произнасят върху качествата на следващите им проекти. Големите минуси са свързани с липсата на опит (на мен поне ми липсваше) в подобна дейност и, което е най-важно, в намалената отговорност на комисията за провеждане на някаква по-дългосрочна политика чрез подпомагането на едни или други проекти.
13-ата сесия за пръв път имаше подчертани предпочитания. Още в обявата за сесията се посочваше: "предимство имат: проекти за реализация на непоставени текстове на млади български драматурзи; проекти за създаване и разпространение на спектакли за деца и юноши; проекти на млади творци от независими трупи." Това, наред с масовото желание на директорите на театри комисиите да не дават средствата на принципа "на всекиго - по малко", а да субсидират най-добрите проекти с цялата поискана сума, също беше прието като правило за работа по време на 13-ата сесия.
Сесията разпределяше сумата 167 000 лева (12-ата сесия разпределяше 299 918 лева), което допълнително затрудни работата й. Ако на 12-ата сесия 124 проекта са кандидатствали за сумата 816 182 лева и комисията, одобрявайки 65 от тях (52%), е могла да удовлетвори 37% от исканата сума, то сега комисията разгледа 94 проекта кандидатстващи за 690 952 лева и можеше да удовлетвори само 24% от тази сума. Подпомогнати бяха 34 проекта (36% от всичките).
Какво значат тези левове, бройки и проценти?
1. Комисията бе по-"немилосърдна" и строга от друг път и подпомогна само около 1/3 от кандидатстващите проекти - недостатъчно категорична, но видима стъпка в желаната посока.
2. Обилието от проекти на млади, често сега започващи своята професионална дейност независими трупи, и на проекти, в реализирането на които са ангажирани предимно млади колеги, сякаш обрече комисията на известна уравниловка при определянето на сумите за подпомагането им. Съображението за равенство при старта беше по-силно от оценката за качеството им, която можехме да изказваме най-често само по описанието на проектите. А то не винаги беше ясно, конкретно. В него рядко ставаше дума за вида театър, който привлича авторите на проекта.
3. Отхвърлянето на един проект още не означава, че той няма качества. Имаше проекти, които обещаваха голям зрителски успех. В такива случаи по-резонно би било НЦТ да им отпуска безлихвен няколкомесечен заем, а не субсидия. Имаше проекти, които просто не издържаха конкуренцията на други проекти, което съвсем не ги прави сами по себе си нестойностни.
4. До голяма степен целта на сесията, описана чрез посочените по-горе предимствата, беше изпълнена. Сред подкрепените преобладават проектите на младите театрали. Но възникват поне два въпроса: При тези само 2-3 сесии годишно кога да кандидатстват всички останали колеги? и Ако сесиите занапред бъдат тематични, не трябва ли темите да са определени и огласени поне за една година предварително?
Мисля, че е време да се реализира старата идея за създаването на повече от една независими комисии към НЦТ. Тогава една от тях ще работи тематично, а друга - просто ще гледа кой проект обещава повече театър. Така по-вероятно е, че няма да има театрална идея, която да не срещне подкрепата на държавата за своята реализация.

Никола Вандов