Голо тяло в СГХГ
- Разкажете за идеята и подготовката на "Голото тяло".
- Всъщност това е петата изложба от цикъл експозиции, представящи колекцията на Градската галерия. Първата от тях - "Портретът", се състоя преди около две години и половина. Такова жанрово разпределение на колекцията дава възможност на публиката да види почти всичко, което се съхранява във фондовете на СГХГ. Една постоянна експозиция, каквато имаше преди години, първо, не може да представи повече от няколко процента от колекцията на музейна галерия като тази. Освен това такава експозиция много бързо се амортизира и престава да бъде интересна за публиката.
- Как подбрахте авторите на тази изложба?
- Включил съм почти всичко, с което този жанр е представен в галерията. Това са 82 живописни творби от 53-ма автори, някои от които неизвестни, и 12 скулптури.
Давид Перец (1906-1982), Жена в гръб, 1971
- За първи път включвате и скулптура...
- Първоначално идеята бе изложбата да се състои само от живопис, защото предходните експозиции ("Пейзажът", "Натюрморт" и "Интериор") бяха от живописния фонд, който все пак е най-големият. Но една изложбена зала много добре диша и се оживява в присъствието на пластика. А и в отдел "Скулптура" има достатъчно произведения, които могат да бъдат отнесени към жанра "Голо тяло".
- Доколко известни са авторите, представени в изложбата?
- Известни са, разбира се. Известността на един автор е нещо много разтегливо. Един работещ артист в момента на появяването си на художествена сцена е вече известен. Друг е въпросът колко голяма е аудиторията на неговата известност.
- Някои делят изкуството на "тоталитарно" и създадено след 10 ноември...
- Тоталитарното изкуство поначало е един инструмент за определяне на изкуството през даден период (например изкуството на Германия по време на Третия райх, или след 1930 година в Съветския съюз, или след 1945 година в Източна Европа). Тогава, когато изкуството частично, чрез някакъв негов жанр, бива вкарвано с "клещи" в някаква определена социална задача. Или пък бива сковано в рамките на повече или по-малко явна цензура. В този случай направо е смешно да се говори, че до 1989 година изкуството било "тоталитарно", а пък оттам нататък изведнъж престава да бъде такова.
- Има ли настоящата експозиция някакви претенции за изчерпателност?
- Да, има стремеж за изчерпателност, доколкото тук е представено почти всичко, с което СГХГ разполага като жанр "голо тяло" в живописта и скулптурата.
- А каква е задачата на тази изложба?
- Стремежът ми е да не бъде забравено почти нищо от по-значителните постижения на изобразителното изкуство в България. Защото се забравят автори, а произведения - още повече. По принцип онези, които са творили в дадено десетилетие (или в по-дълъг период), са повече от онези, които остават на "първо четене" в съзнанието. Например има десетки други художници от времето на Дечко Узунов, които не са по-малки от него. Една от следващите изложби ще бъде посветена на художник, от рождението на когото се навършват 100 години - Бенчо Обрешков. Невероятен български живописец, чието изкуство също има европейски измерения, особено през 30-те години, а и по-късно...
- Защо тогава е по-малко известен?
- Защото сега по-голямата част от неговите произведения са пръснати по частни колекции и, естествено, достъпът до тях вече не е така лесен. Не така, както, да речем, е при някои от познатите ни имена. Например Казаков...

Разговаря Патриция Николова


Разговор
с Филип Зидаров,
директор на СГХГ