Социологически недоразумения
Като гледам разните демоскопски проучвания по българската телевизия, все ми идва наум прочутото изречение на французина Бурдийо, че "обществено мнение не съществува". Особено категорично звучи тази фраза след всяко отиване до урните - социолозите са изненадани от резултатите, обслужваните от тях политици още повече, а тъй нареченият електорат ги гледа на екрана и им се чуди на акъла: чак толкова ли вече не успяха да влязат в час, чак толкова ли не успяха да схванат, че тяхната методика е в абсолютен дисонанс с неговата психика. Социологията в нейния американски вариант не вирее на българска почва и разминаването между последните проучвания на социологическите агенции и реалните факти за пореден път доказва правотата на това твърдение. Българската менталност не се поддава на подобна аритметика.
Ето защо абсолютно разхищение според мен са всички поръчки за социо-измервания, за които БНТ бърка и в без това не кой знае колко пълния си джоб. Защото те по никой начин не са в състояние да дадат обективна картина на действителността, по-скоро обратното - самите те се опитват да създадат тази картина. Показателни в този смисъл са скандалните социологически проучвания в Пловдив, където цели две (!) агенции прогнозират категорична победа за кандидата на БСП и невероятна електорална активност на 16 октомври. Както вече знаем, реалностите са съвсем други. Разбира се, не можем да забравяме, че мнозина се хващат за камуфлажа на социологическото изследване като удавник за сламка в отчаянното си желание да преобърнат обществените нагласи, но самият факт, че социологията (или това, което в България минава за нея) бива употребявана по този начин, е недвусмислен: в нашите географски ширини нейното предназначение се търси не толкова в сферата на обективността, колкото в сферата на манипулативността. Преди всичко обслужва, не да ориентира.
Националната телевизия също често прибягва до услугите на агенциите. Дори по едно време в прайм-тайма, веднага след централните новини, излъчваше "Статистически барометър", където социологическите проучвания и тълкувания бяха единственото съдържание. Да не говорим за куриозите, когато спортните предавания поръчваха най-различни анкети за какво ли не, често без никакъв смисъл и полза. Предоверяването на телевизията към социологията обаче олекотява значимостта и на двете институции. Преекспонирането превръща сериозното проучване в най-елементарна демоскопия, а зрителите, които са и евентуални респондьори, започват да гледат с подозрение и на двете. Най-малкото заради това, че не може едно телефонно, най-често столично мнение да се представя за национална меродавност. Прекалената експлоатация на социологията от страна на телевизията я изтощава и изхабява, превръща я в недоразумение, лъсващо със страшна сила кажи-речи след всеки изборен ден. А никой не вярва на недоразуменията, най-много да ги търпи с подсмихващо се снизхождение.
Митко Новков