Права и пържени пилета

В събота отидох да гласувам. До тъмната стаичка в нашата секция имаше сложено едно бюро, просто така. След като се въоръжих с чаршафните бюлетини започнах да се оглеждам. Този ми аполитичен ход бе разбран грешно от членовете на комисията. Един от тях ми предложи да попълня бюлетините си на бюрото. Те нямало да гледат. Не повярвах на ушите си. Човекът, призван да съблюдава закона, ме подстрекаваше аз да го наруша. След като отказах, забелязах, че други гласуващи се съгласяват с предложението му. Не се срамувам от избора си, но искам да използвам правото си на таен вот. А думите на човечеца ще си останат нерегистрирани като нарушение на изборния закон.
Подобно поведение имаше радиото. И в двата случая поведението е институционално и небрежността е последното нещо, което да го оправдае. В желанието си да бъдат "в услуга" на избиратели и слушатели, радиостанциите изпускаха по някоя и друга, годна за грешно тълкуване, дума.
"Аз съм Еди-кой си и ще гласувам с Дарик радио" - вървеше като лозунг в целия предизборен период по това радио. Там дори направиха томбола за сефте гласувалите. Привидно в това няма нарушение на никакъв закон. Друг, изглежда, е въпросът, че правото дали да гласуваш или не, е лично. Това, че политиците вменяват поведения, не означава автоматично, че и радиото трябва да го прави. Но щом толкова иска, дали ще поеме ниската избирателна активност и като своя вина?
Трансмисионната функция на радиото понякога го превръща от производител в носител на "гафове". В обедните часове на изборния ден от ЦИК съобщиха за нулева активност в някои райони на столицата. Едва произнесени от журналистите, цикаджиите разбраха, че думите им звучат грозно и най-вероятно ще задържат гражданите цял следобяд по домовете, а няма да ги изкарат да гласуват. И се опитаха да замажат положението с обяснения, че това не означава това, което означава, а нещо съвсем друго, а именно липса на данни. Съжалиха някак за правото на слушателите да имат информация, да знаят истината.
В деня след изборите в "Неделя 150" бяха поканени социолози да коментират все още незавършилите избори. Сред тях бе и Румен Димитров. Разговорът вървеше на много степени от София и страната. Докато не започнаха коментари за кандидат-кмета в Кърджали, Румен Димитров. Това, че са различни хора с еднакви имена, се разбра едва когато дадоха думата на кандидат-кмета. Журналистките не съобразиха правото на слушателите да се ориентират. Оставиха ги да си правят свои изводи, а след това да се разочароват, че не са верни.
Едно право на слушателя не могат да отнемат нито журналистите, нито политиците. Правото му да се смее. Например на това, че спонсор на БНР- журналистите в изборната нощ бе KFC. Така е, журналистите трябва да са нахранени, слушателите - забавлявани.

Вяра Ангелова




От въздуха
подхванато