Етичният въпросник
на списание Тиден
Редакцията на списание "Тиден" си поставя за основна цел да служи на обществото чрез предоставяне на информация за събития, които са от решаващо значение както за неговия живот, така и за живота на отделния човек. От свободата на печата, според нашите разбирания, произтичат няколко основни задължения: да получаваме информация за действията на правителството, парламента, президента, както и на останалите обществени и частни институции; да предизвикваме дискусии, свързани с решенията на изборните и неизборните публични фигури и длъжностни лица; и накрая да поддържаме правото както на непопулярни (малцинствени) възгледи, така и възгледи, попътни на мнозинството.
Редакцията на списание "Тиден" си дава сметка за влиянието на медиите. Колкото по-голямо е то, толкова по-оправдани са високите изисквания към работата на журналистите; тя трябва да е точна и разбираема, без групови пристрастия, чувствителна, интелигентна. Затова решихме да приемем и публикуваме настоящия подробен редакционен кодекс. Той ще ни позволи по-лесно да се ориентираме при вземане на решения и ще даде възможност на обществеността да разбере по-добре и нашите проблеми, които рядко са само черно-бели. Убедени сме, че дискусията върху етиката на медиите не е приоритет единствено на журналистите. Медиите не действат извън обществото, напротив, те са важна част от него. И тези, които никога не са прекрачвали прага на нито една редакция, би трябвало да вземат участие в определянето на това, кое е етично в медиите и кое не е.

Точност
Редакцията на списание "Тиден" смята истинността за основна предпоставка при изпълнението на целите си. Под истинност тук се разбира такова описание на действителността, при което авторът е използвал най-добросъвестно всички достъпни и публикувани източници на информация, които в даденото време са били на разположение. За да не допускат грешки, авторите на списание "Тиден" би трябвало да си поставят следните въпроси:
- Може ли изцяло да се доверим на фактите, които се съдържат в нашата статия?
- Имаме ли пълно доверие на източниците, от които сме получили тези факти?
- Сверили ли сме ключовите факти от няколко независими един от друг източника?
- Проверили ли сме взаимната независимост на тези източници един от друг?
- Цитираме ли своите източници точно в контекста?
- Цитираме ли анонимни източници? Ако да, защо? Готови ли сме да защитим пред обществеността причината за използване на анонимен източник?
- Използвали ли сме документ, който ни е предал анонимен източник? Вярваме ли в истинността на този документ? Готови ли сме да оправдаем пред обществеността неговото използване?
- Не сме ли характеризирали някои лица, членове на малцинства, раси, култури или народи, със стереотипни епитети? Точно ли е нашето описание и отговаря ли то на контекста на статията ни? Дали не подкрепяме процес, при който някои имена или думи като цяло се натоварват с негативен смисъл (например ром, виетнамец, коньовичар, хомосексуалист)?
- Представяме ли правилно всички имена и положение на хората, за които разказваме?
- Става ли ясно от текста ограничеността на събитието във времето?
- Отговаря ли заглавието ни на фактите и съдържанието на статията, към която се отнася?
В случай, че допуснем грешка, необходимо е да я поправим колкото може по-бързо. Лицата, които ни обръщат внимание върху грешките, трябва да бъдат внимателно изслушани.

Непартийност и непредубеденост
Редакцията на списание "Тиден" придава на непартийността принципно значение. В текстовете, които описват събития, без да ги коментират, нашето отношение към политическите партии и към икономическите субекти е неутрално. Най-общите рамки за нас са Конституцията на Чешката република и Декларацията на основните права и свободи. Ние не подкрепяме политически партии, а плуралистичната демокрация, независимата съдебна власт, спазването на човешките права, пазарната икономика, социалната държава и правото на гражданите на равноправен достъп до информацията. Никога не бихме публикували (или, напротив, премълчали) информация заради това, че като институция искаме да станем част от политическото състезание; списание "Тиден" няма амбицията да играе друга роля, освен тази, която е описана в увода.
Коментарите, анализите, колонките, възгледите на външните сътрудници или рецензиите последователно ще отбелязваме със съответните им имена. Ще съветваме авторите им да избягват априорните оценки и да подкрепят отношението си по темата с подробна аргументация.
При вземане на конкретни решения за редакцията на списание "Тиден" от решаващо значение са следните въпроси:
- Обхванали ли сме текста в такава ширина и дълбочина, която отговаря на значението на описвания проблем и възможностите на списанието?
- Направили ли сме всичко възможно, за да очертаем всички страни на описваната действителност? Нашата статия не се ли определя само от една група възгледи? Не сме ли създали изкуствено две противостоящи си, черно-бели становища?
- Дали ли сме възможност на всички групи, до които се отнася проблемът, и преди всичко на тези, които нашият текст представя в лоша светлина, да изкажат мнението си? В случай, че не сме намерили засегнатите лица, или те не са искали да коментират случая, обяснили ли сме в статията защо?
- Действителността в нашия текст не изглежда ли деформирана поради използването на несъответстващ, твърде експресивен език?

"Разнородност" - глас на малцинствата
"Разнородността" е неразделна съставна част от принципите за точност и безпристрастност. Но тъй като безпристрастността се приема преди всичко в партиен смисъл, редакцията на списание "Тиден" смята, че е важно да разпространи с помощта на понятието "разнородност" възприемането на безпристрастността и в културен, религиозен, етнически, т.е. цялостен аспект. Да се спазват принципите на разнородността означава да се дава глас и на "слабо гласуващите", на малцинствата. С нея са свързани следните ангажиращи въпроси:
- Търсим ли истината с помощта на действително разнородни източници, или използваме обобщения? Не оставяме ли едно-единствено лице да представлява цяла група?
- Позволили ли сме нашите собствени предразсъдъци, културна ориентация или социално положение да повлияят на избора на източниците и крайния вид на текста?
- Коректни ли сме? Има ли в текста пасажи, в които пъстротата на източниците е само формална или стереотипна?

Личен живот
Редакцията на списание "Тиден" си дава сметка, че задачата да информира обществеността пълно и правдиво понякога попада в противоречие с друго задължение, което би трябвало да се спазва - задължението да се уважава правото на индивида на личен живот. Сблъсъкът на тези две задължения не се отнася само за информацията за дейността на политиците, но и например за болните от СПИН, жертвите на престъпни деяния, обвинените за престъпни деяния, непълнолетните и др. Тъй като е невъзможно да се установят общи правила и трябва да се действа според всеки отделен случай, смятаме за необходимо да си поставяме преди публикуването на деликатни текстове следните въпроси:
- Информацията за личния живот на засегнатия свързана ли е с обществените интереси? Има ли обществеността право да я получи? Тя необходима ли й е за вземането на граждански решения, или само задоволява любопитството й?
- Засегнатите лица случайно ли са станали част от събитието или преднамерено? Доколко заслужават защита? Какво може да им причини публикуването на информацията?
- Как бихме се почувствали, ако сме на тяхното място?
- Дали не публикуваме данни от личния живот само защото засегнатият ни ги е подхвърлил целенасочено?
- В състояние ли сме напълно да защитим решението си за изнасяне на информация пред обществото и пред ощетените?
В случай, че информацията за личния живот на който и да е е само "интересна", но няма същинска връзка със способността на засегнатия да взима отговорни решения, да води държавата, да управлява обществени финанси и други подобни, списание "Тиден" няма да я публикува.

Снимки
Редакцията на списание "Тиден" смята, че илюстративната страна е също толкова важна, както и текстовата. Затова тя се стреми да прилага за снимките или другите графични изображения същите правила, както и при статиите. Всички публикувани снимки трябва вярно да представят действителността; така, както пишещият автор не бива да си измисля цитати, фотографът не бива допълнително да реконструира която и да е сцена и да я представя като "действителна". В случай, че използваме илюстративна фотография, която читателят лесно може да възприеме като репортажна снимка, винаги ще отбелязваме, че е илюстративна. Също така, в случай че използваме, например на корицата, възможността за дигитална обработка на снимките или монтаж, ще обърнем внимание на читателя на съответната страница от списанието.
Редакцията на списание "Тиден" си дава сметка, че и снимките могат да бъдат тенденциозни и нараняващи. Към текстовете за публични фигури, доколкото е възможно, не използваме стилизирани портрети на политици - как получават награди, подписват декларации или четат документ. Публикуваме ли фотографии на мъртъвци, на жертви на престъпни деяния, на престъпници или на тежко болни хора, правим това след сериозна преценка на всички етични обстоятелства.
Фотографите на списание "Тиден" би трябвало да си поставят следните въпроси:
- Не нарушават ли неправомерно личния живот на снимания? Ако да, съществува ли сериозна причина за това?
- Не е ли фотографираната ситуация толкова личен момент на болка и страдание, че обществеността да няма правото да я вижда?
- Съобщава ли снимката точно онова, което трябва? Не е ли възможно да се направи по-точна снимка?
- Не изкривява ли визуалният ефект на избрания кадър действителността?
- Отнасяме ли се към обектите на снимките си със съучастие?
Редакторите, отговарящи за илюстрацията, трябва да си поставят следните въпроси:
- Има ли нужда от повече информация за контекста, който е свързан със снимката?
- Не променя ли конкретното използване на снимката (включително текстът към нея) нейното първоначално предназначение?
- Какви са етичните и правните въпроси, които може да предизвика публикуването на снимката?
- Как бихме реагирали, ако самите ние сме на същата публикувана снимка?
- Съществуват ли други възможности да се изрази същото, като при това се намалят възможните негативни последици за засегнатите лица?
- Публикуваната снимка не представлява ли само интересите на заснетия?
- Можем ли да защитим пред обществеността начина на взетото решение?

Откритост
Редакцията на списание "Тиден" изцяло признава, че каквато и да е измама, дори и да води до получаване на информация, намалява доверието на обществеността в нейното послание.
Затова при събирането на факти или при разговори с хората редакторите на "Тиден" не бива да скриват професионалната си идентичност. Хората, които разговарят с авторите на "Тиден", трябва да знаят предварително, че техният коментар може да бъде публикуван. Не е допустимо дори да се записва телефонен разговор без предварителна уговорка с интервюирания.
За да се направи изключение и списание "Тиден" да използва информация, получена чрез скрити действия, трябва да са изпълнени следните условия:
- Информацията трябва да е жизнено важна, било за държавата или за застрашения индивид. Тя може да свидетелства например за системни нарушения на най-високо ниво.
- Всички открити опити за получаване на информация преди това да са били безрезултатни.
- Авторите трябва да са готови да разкрият в текста метода си и да са в състояние да го оправдаят.
Всички, които взимат участие в решаването на този въпрос, преценяват:
- краткосрочните и дългосрочните последствия от това действие;
- влиянието му върху доверието към журналистиката;
- действителната мотивация;
- правните последици от такава акция;
- плътност на действието и неговата обосновка.

Отношения между редактора
и източника на информация
Всеки член на редакцията на списание "Тиден" е длъжен да представя своята институция възпитано, в никакъв случай не чрез агресивно поведение.
"Тиден" е съгласен със становището, че достойната за доверие журналистическа работа изисква ясна идентификация на информационните източници. В някои случаи обаче, при събирането на информация, авторът трябва да гарантира, че няма да издаде източника си. Като цяло подобно поведение е възможно само при заплаха за безопасността на засегнатия, при защита на лица, заплашени от загуба на фирмена или институционална позиция, дори от загуба на работа. Във всеки случай смятаме за необходимо да се спазват следните правила:
- Преди да обещаем на някого анонимност, ще се опитаме да получим същата информация от източник, който е съгласен да бъде цитиран.
- Няма да предоставяме анонимност за набеждаване на отделни лица или организации.
- Преценяваме какви са мотивите на източника, който предоставя информация, без да бъде назоваван.
- В случай, че обещаем анонимност, трябва да спазим безусловно обещанието си.
- Във всеки текст, който използва неназован източник, подробно ще обясняваме защо го запазваме в анонимност и приблизително откъде идва.
- Авторите на списание "Тиден" трябва да се отнасят с разбиране към емоционални или наивни източници.
- Журналистът не бива да извлича изгода от неопитността на хората, които не са свикнали на контакти с медиите.

Конфликт на интересите
Редакцията на списание "Тиден" си дава сметка, че нейна първостепенна задача е да служи на обществото с верни информации. В случай на сблъсък на интересите тази висша задача трябва винаги да получава предимство пред останалите, също валидни цели:
- пред стремежа към икономически печалби;
- пред стремежа за конкурентоспособност на пазара;
- пред стремежа да се грижим за икономическите и социалните интереси на служителите си.
Както издателят на списание "Тиден" се ангажира строго да разграничава търговската и рекламната политика от работата в редакцията (което формално се изразява в последователно отбелязване на всички платени реклами и текстове "public relations"), така журналистите от списание "Тиден" не трябва да участват активно в политически партии, да работят на краткосрочни договори за правителството, общините и други свързани с тях организации или за каквато и да е значителна промишлена, търговска или финансова организация. Всеки автор е длъжен непрестанно да оценява възможното влияние на задълженията, произтичащи от:
- членство в различни, дори и неполитически организации или групи по интереси;
- приятелски и други близки отношения;
- собствени и семейни финансови инвестиции.
В случай, че членовете на редакцията бъдат изложени на подлежащ на доказване натиск, чрез който политически, икономически или други свързани с общ интерес субекти се опитват да повлияят върху безпристрастността на изданието, списание "Тиден" ще информира за тези опити.
На всички служители е забранено да приемат от източниците си, сътрудниците си или институциите каквито и да било подаръци във финансово или предметно изражение. Що се отнася до командировките (например при журналистическо участие в задгранични пътувания на президента или премиера), ръководството на редакцията преценява при всеки отделен случай дали това няма да накърни доверието към изданието. В случай, че която и да било институция или организация спонсорира пътуване на редактор, списание "Тиден" ще публикува тази информация в края на всяка съответна статия.

Плагиатство
Въпреки че в чешките медии ежедневно се срещаме с преписани информации или съждения, редакцията на списание "Тиден" счита тази практика за недопустима. Ние възприемаме плагиатството като кражба на чужда интелектуална собственост, която накърнява доверието в журналистическото послание. Затова авторите на списание "Тиден" преди публикуването на всеки свой текст трябва да си зададат следните въпроси:
- Приписали ли сме старателно всички информации или мисли, които не са наши, на техните действителни автори?
- Цитираме според бележките си или по памет? В случай, че цитираме по памет, сигурни ли сме, че това, което пишем, не сме чули от някой друг?
- Мислите, които развиваме, толкова ли се отличават от всичко, което сме чели, че читателите ни да могат да различат нашето авторство от авторите на други медии?
- Познаваме ли текстовете на другите автори на същата тема толкова добре, че да не изпаднем несъзнателно в плагиатство?

Публични изяви
и външно сътрудничество
Списание "Тиден" смята настоящия кодекс за обвързващ не само собствените му печатани издания и изданията по Интернет, но и всички други обществени изяви на членове на редакцията по радиото, телевизията или сродните печатни медии. Служителите на списание "Тиден", когато се представят в останалите медии, трябва да излизат със собственото си име и с името на списанието.

Списание "Тиден" приема настоящия документ през втората половина на 1998 г. в момент, когато можем да констатираме, че никакъв сериозен дебат за етиката на медиите досега не е възникнал в Чешката република. Критични гласове се чуха предимно от страна на политиците. А срещу подобни атаки е разбираемо медиите само да се защитават. Какво обаче ни заплашва? В общество, което цени свободата на изявата, всеки може да стане журналист: образованият и неграмотният, говорещият истина и лъжецът, специалистът и графоманът. Докато медиата не се заеме с ролята на творец на норми, никога няма да има с какво да се сравнява. От това няма да пострада само журналистиката, но преди всичко цялото общество.
С публикуването на настоящия текст списание "Тиден" се излага на значителен риск: направим ли грешка, всеки може да каже, че не сме изпълнили собствената си мярка. Но ние сме сигурни, че доверието във и обществената дискусия за медиите си струва това.
Карел Хвиждяла,
Петър Буща,
Михал Ружичка,
Зденек Прохазка,
Владимир Нагай
октомври 1998 г.


(Бележка: При съставянето на този текст изхождахме от съвременните етични кодекси на няколко десетки европейски и американски медии, от етичния кодекс на Американското общество на професионалните журналисти и от книгите: Doing Ethics in Journalism от авторите Блек, Стийл и Барни, издадена в Бостън през 1995 г., и Media Ethics от авторите Кристианс, Розоли и Феклер, издадена в Ню Йорк през 1991 г.)