Пътуване насам
и натам и насам
Изложбата “Място/интерес” (Галерия за чуждестранно изкуство, куратор Яра Бубнова, участници: Дъглас Гордън, Петер Коглер, Олег Кулик, Пипилоти Рист, Недко Солаков, Рикрит Тиравания, Ури Цайг) независимо от акцента в заглавието върху конкретно място и поканата към художниците за съсредоточаване върху него, всъщност предлага дълги и разнообразни пътешествия. Самите художници са известни с непрестанните автопътувания към нови значения и езици, към нови технологии и експериментални форми. Сега на тях им се предлага едно различно пътуване - към неизвестна локална култура, но и към нова европейска култура, която пренебрегвайки източноевропейските гласове окастря клоните на собствената си идентичност. Тези художници идват тук със съзнанието да изпитат на гърба си традициите на местните бит и култура. Може би прочитът, който работите им ще получат, ще открехне друга страница в историята на тяхното световно пътуване, а и със сигурност ще даде тласък на много духовни пътешествия сред младите художници.
Проблемът за пътуването е нещо, към което българският интелигент е особено чувствителен. Той по-лесно осъществява въображаеми пътувания, затова и когато това му се отдаде реално, то веднага се превръща във въображение, за да може да се понесе по-леко. Така конкретното става творческа измислица, а измислицата, в която живеем, се възприема като нормална реалност. Не случайно “Американските пейзажи” на Андрей Даниел (галерия “Ирида”) някак си напомнят на пейзажите му от село Гинци, а сюжетите от серията “Парижки театър” могат да бъдат открити във всяка квартална градинка. Като още един художествен синоним на вечното българско пътуване от нищетата към мечтата и обратно са двата автопортрета на художника, назовани “Романтичен” и “Между доброто и злото”. На станалото емблематично раздвоение на българския художник между София и Ню Йорк, между София и Париж, между Тук и Там, Андрей Даниел гледа с лека насмешка и ирония.
Изкушен от спомени, преживявания или може би от ефекта, която думата Ню Йорк все още произвежда върху българското съзнание, е и художникът Георги Лечев, кръстил някои от своите живописни импресии “Пътуване до Ню Йорк”, “Второ пътуване до Ню Йорк”, “Мотив от Манхатън” (галерия “Райко Алексиев”). Очевидно той възприема пътуването като изцяло духовен акт, а обектът е само повод за вдъхновение.
Степенувайки изложбите на седмицата в низходяща градация, стигаме и до годишната изложба “Скулптура'99” (“Шипка”6). В известен смисъл тази изложба е извънземна - едва ли някъде по земното кълбо могат да се видят на едно място толкова старомодни, скучни и до болка познати от десетилетия работи. Тук отново се появява мотивът на пътешествието - уви, назад във времето.
Извън всякакви класации е изложбата от плакати на членовете на международното жури на Международното триенале на плаката. Тази себелюбива инициатива (дело на Божидар Икономов и Божидар Йонов - българските организатори на проекта, същевременно и участници в журито, а значи и в изложбата; и на Албена Спасова) представя интересни образци на плакатното изкуство и поставя един винаги актуален въпрос. Доколко вглеждането в Аз-а означава пътуване към Другите?

Мария Василева


Изкуство
на борда