Музикални фотографии

Студия (лат. studia от studium) - научно изследване, кратко научно изложение по един въпрос.
Studium - 1. а) влечение, стремеж, усърдие, старание, ревност... 2. а) преданост, привързаност, разположение. б) пристрастие. 3. а) наклонност, страст, любимо занятие. б) занимание, научно занимание, изучаване.
“Нестудиен автор” (идиолект на пишещия, каламбуристично подсказан му от личността и стила на Розмари Стателова) - подобно на музиката, за която пише, и авторът може да бъде студиен и нестудиен. Последният има белези на свободната, живата, импровизираната, хванатата в мига на нейното случване (а не записаната в студио) музикална изява.

Първият урок, който бихме могли да получим от “Студии за попмузиката” Розмари Стателова: не е по-лесно да напишеш един учебник върху феномен на актуалната култура, отколкото да сътвориш за пръв път негов теоретичен модел, въвеждайки в предметното поле на науката аналитичния му образ. Противно на общоприетото мнение за приоритет на абстрактното над приложното. В конкретния случай урокът за пишещия тези редове е, че за да се разберат и представят “Студии...”-те, трябва да се потърси мястото им в целостта от текстове за популярната музика на Розмари Стателова. Защото, ако на пръсти се броят авторите, сериозно и научно ангажирани с проблема, тя е единствената, произвела вече няколко монографии върху него. При това без да повтаря нищо, освен обекта. Сиреч, обхващайки го в различни негови аспекти, от различни гледни точки, с различни подходи - нещо в унисон с хетерогенния характер на чудото “популярна музика” и колоритните му местни идиоми, а също така и с колоритния изследователски нрав на авторката.
За да напише и издаде своите “Студии за попмузиката”, Розмари Стателова първо построи пирамида от “леки” текстове (немалка част от които намираха място на страниците на “Култура”) и научнопопулярната книга “Попмузиката”. След това подреди аспектите на популярната музика - първично, елементарно, ниско, всекидневно - в един възможен теоретичен модел, представен в едноименната монография като обърната пирамида. Изграденият теоретичен казус намира продължение (а може би същевременно бива преодолян) в следващата книга на авторката - “Преживяно в България. Рок, поп, фолк 1990-1994”. На пръв поглед “Преживяно ...” е като че ли спад в теоретичната скала на нейния “наукометър”, приоритет на дескриптивното над аналитичното. Всъщност е нарочно търсена промяна на изследователската парадигма, нов тип изследване на познатия обект,с приложение на антропологичния подход.
Някой беше писал, че понеже книгата живее свой собствен живот, тя има и свое собствено време. И трите книги - “Обърнатата пирамида”, “Преживяно в България” и “Студии за попмузиката”, са млади и като свежо присъствие в научния си контекст, и като бърза реакция на случващи се в момента явления в културата. В координатната система на своята авторка те чертаят една последователно хронологична крива според появата си. Същевременно треакторията на трите книги изобразява своеобразен синхронен кръг на кореспонденция помежду си и със своята авторка. В първата книга Розмари Стателова “изолира” модела на популярната музика, вземайки обекта на изследване от неговата среда и полагайки го в кувьоза на културологичното типологизиране. “Пораствайки” заедно с методологическия кръгозор на своята авторка, във втората книга обектът се върна в своята среда. Върна се и в буквален смисъл - като текст върнат след написването му от авторката “обратно на представители на проучваната сфера”. Неслучайно редактор на книгата бе един от топ-музикалните журналисти, а бележките под линия са негова реакция - документирана в изданието реакция на факт от средата на случващата се попмузика. И третата книга е връщане. Връщане в методологическо отношение към подходите от първите две: процесуално-структурния - в първите две студии, и интерпретативния - в третата студия на книгата. Връщане на текста за явлението към част от “имплицитния потребител” на това явление - студентите, консумиращи във всекидневието си популярната музика, денса и фолка. Оказва се, че и този текст има собствен живот. Замислен като рецензия на новата книга на Розмари Стателова, той май се превръща в етюд върху трите й книги. И още повече - в скица на отношението на пишещия към тях и нея. Предизвикан може би от факта, че авторката го използва като обект за интерпретация в една от студиите си, пишещият си позволява да бъде импресионистичен интерпретатор.
Признавам си, че Розмари Стателова като автор ме привлича и провокира не от вчера. (Може да ви е смешно, но някъде из папките си още пазя изрезки от нейни статии - например, “Нашенският фолк” - “Народна култура”, бр. 34 от 1986). Днес - още повече. Има нещо драматично в ролята, която си е избрала - да разлайва кучетата в науката, които пренасят негативното си отношение от обекта на изследване към самото изследване за него. Но както е знайно, керванът си върви ... Нейният керван от книги, студии и статии, двата й доктората я качиха по върховете на пирамидата на научната общност. Обаче, знаем от Розмари Стателова, че пирамидата може и да бъде обърната. И тука по най-простодушен начин се чудя как са се обърнали нещата така, че от онова дете, възпитано в културност по немски, т.е. че културата като нещо високо, елитно, учено е достояние само на избрани интелектуалци и естети (разказвала ми е, че в един от първите й спомени тя седи в подножието на семейното пиано, на което майка й свири Шуберт), се е появил този изследовател на ниското, елементарното, непрестижното. Как сочно звучи например този неин поглед към “долнопробната чалга”:
“Тук на първо място се проявява едно синкретично цяло, наричано от мен “влажна песен”. Особеният мелодико-интервалов строеж на изпълняваното, ритмиката, качествата на тембъра, вокалообразуването (вибрациите в широка амплитуда), текстът, мимиката, облеклото, поведението включват слушателя в образно-асоциативна верига. В нея се активизират представите за групата възбудители, участващи открай време в низовото народно веселие. Образно казано, този тип песни, пеене и изпълнител вървят в представата заедно с мезето и питието (песни тип “бира-скара” според професионалния жаргон на българските забавно-музикални дейци), с еротично-сексуални щения, с неизменна демонстрация на бабаитство и на състоянието “Виж колко ми е добре!”.
Но Розмари Стателова не е само “проктолог” (както сама се е определяла). Многобройни са публикациите й, посветени на класическата музика. За цялостното си музикално и публицистично творчество, свързано с културния живот на града и Международния музикален фестивал Варненско лято, за монографията “Лятото на българската музикална култура”, посветена на Фестивала, е удостоена със званието Носител на награда Варна ' 98. А когато се занимава с ниското, първичното, елементарното и пр. (например с фолка), тя не го прави от симпатии към него:
“Музиковедът културолог, ако изпитва любов, то тя е към работата, не към нейния обект. И ако сравним културната общност с човешкия организъм, а музиковеда културолог - с лекаря, то на едни се пада да изследват, да речем, гърлото, а на други да бъдат лекари проктолози. Излишно е да припомням, че маловажни човешки органи и функции поне от медицинска гледна точка няма.”
Широкият диапазон от противоположни по вертикалата “ниско - високо” научни интереси, сам по себе си е подходящ обект за изследване. Интерпретаторката чака своя интерпретатор. В подкрепа на последното - цитат от любимия й културантрополог Гийрц, използван от нея като мото на студията “Фолкът: към същността на явлението и неговото дефиниране”:
“Търся обяснението на социални изрази, които на повърхността си са енигматични.”
Знам, че понякога (някои текстове) Розмари Стателова чете, като ги пише. Записва подробно прочетеното - маниер, подобен на постоянното натискане на спусъка на фотоапарата, за да се обхванат по-плътно състоянията на заснемания обект в повече мигове от протичането му като процес. Про-писва ги отново. Подобно телесно четене прави нейните текстове плътни и телесни (спомняте ли си историята, записана върху кожата на героя в “Хазарски речник” на Павич?). Очевидно става дума не за индивидуален маниер, а за тип изследователска стратегия. В “Преживяно...” авторката заявява предпочитанията си към интерпретативния метод, целящ да открие най-важното според нея:
“значението, което различните дейности имат за хората с отношение към тях; системите от светогледни ценности, в които са вплетени популярномузикалните акции, социалният разговор, който се води посредством символите (образи, звуци, думи) на популярната музика.”
Може би нейн принос (поне в българската хуманитаристика) е приоритетното използване на предходни научни интерпретации в собственото й интерпретиране на обекта. Получава се нещо като моделиране на моделиращи системи или наслагване на декодиращи мрежи от значения. Подобен подход се демонстрира в най-обемната от трите студии:
“Съобразно нашата задача, “фолк” ще се явява в настоящия текст в множество и най-различно нюансирани употреби с цел да се разкрие колкото може по-обхватно неговото съдържание, както и наситеният му с конфликти интерпретативен хоризонт... Затова неговите резултати ще бъдат дискусионни, ще има и изявления на лично авторско отношение.”
Може би в този текст (малко като че ли налагащ волята си над пишешия) доминира една възможна гледна точка към проблематиката на трите книги на Розмари Стателова - въпросите около идентичностите. И най-вече върху авторовата идентичност. Разбираемо е - авторката е от личностите, огъващи пространството около територията на своя глас. Към написаното от нея можем да бъдем всичко друго, но не и равнодушни - не само заради дискусионния обект “изследване на популярната музика”. Дори когато сме резервирани към някоя теза, подход, стил на изложение и пр. на авторката, тя е достатъчно убедителна, да ни накара да приемем нейната истина - нейния конструкт на социалната реалност, тълкуването й на символния й характер. Спечелени сме от смелостта, енергичността, откритостта, с която авторката проблематизира и собствената си идентичност. Дерида: “Азът всъщност представлява самата форма на съпротива, всеки път, когато тази идентичност се оповестява, всеки път, когато някаква принадлежност ме описва, ако мога така да се изразя, някой или нещо извиква: “Внимавай, капан, хванат си! Измъквай се, освободи се, развържи се! Твоята обвързаност е някъде другаде!”
Още един урок от Студиите (етимологически в едно от значенията си думата се свързва с “благосклонност, помощ, разположение”) - по Съпротива и Самоопределение.
Перифразирайки финала на един авторов предговор, слагаме необходимата точка за погледа тук и запетая преди следващия поглед към текстовете на Розмари Стателова. Стига да сме живи и здрави и да не се свършват.
Това е.
Венцислав Димов


Три студии
на Розмари Стателова