Бейби оперета
в ДМТ Ст. Македонски
“Бейби оперета” нарече новата постановка “Доктор Охболи в Африка” от Александър Йосифов директорът на театъра проф. Светозар Донев. Композиторът пък от своя страна, затруднен в точното жанрово определение на творбата си, препоръча за най-сигурно да я наричаме детска опера. Тя е седмата поред в жанра и очевидно има щастливата съдба на предишните шест. Закото ако Александър Йосифов не е единственият български композитор, който пише детски музикално-сценични творби, несъмнено е единственият, чиито произведения за деца виждат веднага бял свят - т.е. сцена. Нещо повече - музикалните ни театри - оперни и оперетни, се надпреварват да поставят ту “Тошко Африкански”, ту “Макс и Мориц”, ту “Пчеличката Мая”, ту “Робинзон Крузо” и т.н. Вероятно авторът, който с “Доктор Охболи” увеличи списъка на музикално-сценичните си творби на 47, тайно си пожелава и онези от тях, композирани за родителите на дечицата, да последват един ден съдбата на творбите му, прдназначени за малчуганите.
Класическата приказка на Хю Лофтинг безспорно е предназначена за най-малките, за онези, които още не могат да четат. Това, което е привлекателно за децата в тази история, са две неща: животинският свят и далечният континент - Африка. Композиторът също се опира на тези два сюжетни компонента, но кой знае защо, не се опитва чрез музика да индивидуализира животинските персонажи, да ги представи на децата чрез музикални и темброви характеристики. Нито една ария на Крокодла, нито един дует на Прасето и Маймунката. Животните в музикално отношение са подведени под общ знаменател и вместо солово, се изявяват в ансамбъл, пеейки бодра, оптимистична и динамична песен в предпочитания и в други детски опери на същия автор маршов ритъм. Затова пък джазирани ритми характеризират маймунките в Африка и самия континент. А за да се завърже интригата, да се задвижи сюжетът и да се освежат възрастните придружители на малчуганите, в либретото (чийто автор е композиторът) са въведени трима пирати. Тези персонажи директно кореспондират с нашата социално-политическа действителност и закачливите реплики-аналози могат да поразвеселят възрастните. Децата пък, ако малко поскучаят в тези моменти, които поради злободневния си текст и вестникарски жаргон ще останат неразбрани от тях, ще изчакат съвсем малко, за да се появи отново добрият ветеринарен доктор със своето животинско обкръжение. Произведението е кратко, неговата продължителност е около час, интригата се движи чрез присъщото на всяка детска приказка противопоставяне, дебнене, преследане на добрите от лошите, като накрая, разбира се, лошите стават за смях, а добрите побеждават. Като в американски филм.
Работата на режисьорката Светлана Атанасова е много добра, тя е разполагала с млади, талантливи актьори. С тях отлично е работила върху пластиката и танца и талантливата хореографка Антоанета Алексиева, а на пулта Игор Богданов води оркестъра безпроблемно и с лекота. Проблемът с оркестъра, обаче, идва не от диригента, а от композитора, който дори в този случай, когато над главата на диригента се пеят най-семпли песнички, не се е постарал да намали състава на оркестъра. Питам се - защо, след като никъде нито един духов - дървен или меден инструмент, не се използва за някаква звукова характеристика на героите, трябва да гърми целият оркестър. Не може ли поне групата на медните малко да се понамали. Все пак децата ще искат да чуят и текста на песничките, нали?

Румяна Апостолова