С бодлите напред
Милена Славова

Милена (Славова) има нов албум, Милена има клипове, които се излъчват по телевизията, Милена дава интервюта, Милена има концерти, за Милена се прави промоция в лъскав нощен клуб. Всичко това в България. Най-после. След като извървя пътя на клубна певица в лондонските “Марки”, “Рок гардън” и “Род хаус” Милена Славова (33) заживя такъв живот в България, какъвто се полага на един истински рок-музикант във Великобритания. Разбира се, в това твърдение има и малко шега, и хипербола - всичко е още в началото, а освен това човек не може да се осъществява на утопичен остров от идеални условия. Провокираното любопитство напоследък към Милена и нейните “неща от живота” бе прелюд-шумотевица към същината: Появи се албум на Милена! Представен бе на 22 октомври в бар “Луксор” Издава го продуцентската къща “Едита”.
Заглавието на албума е “Истинската Милена”, а под него се мъдри българо-английско пояснение с типично миленска самоирония “Дъ best+”. Седемнайсет парчета - отдавна познати и по-нови - очертават своеобразна биография на чувствата й. И не само нейните - тук е вграден хъсът на една общност, която през 80-те отказваше да се адаптира, демонстрираше не толкова непокорност, колкото непукизъм, тук е крясъкът и въздишката на настръхналите непослушници от едновремешните “Кравай” и “Синьото кафе”. За тях социолозите изобретиха марката “неформали”, а парчетата на Милена и нейното рок-трио и групата й “Ревю” автоматически попаднаха сред премълчаваните. Е, имаше и светли мигове, когато властта флиртуваше с предизвикателността и представяше Милена на големи международни фестивали като в Корея. Милена също отговаряше с предизвикателстна. По-късно, през 1992 година Франция й обърна внимание. Спомням си, че когато запитах директора на фестивала “Франкофоли” в Авиньон защо изборът му е тъкмо Милена, той отказа разумен анализ, каза, че избира не просто артисти, а личности и че използва чисто субективен лакмус: ако усети, че му настръхва косата, докато слуша и гледа - значи е направил откритието си. Сигурно е бил прав, защото Милена не може да бъде обяснявана и доказвана с чисто музикантски аргументи. Тя бива разпознавана по това, че е всякога истинска и емоцията й гони високите градуси - ако ругае, ругае жестоко, ако страда по своя Робърт - сърцето й се къса.
Този албум, поради антологичния си характер е нещо като равносметка, нещо като извинение - трябваше да се случи отдавна. И е нещо като вглеждане в себе си. Рокаджийката се взира в собствения си образ заедно с феновете си. Не е нужна лупа, за да установиш, че си е все същата - настръхнало кълбо от хъс и емоции.

Елена Драгостинова