Джазовите фестивални вълнения
в София започнаха
От мига, в който се появи мълвата, че есенният софийски джаз фестивал е прихванал вируса на българското раздвояване, малобройната столична джазова общност с трепет следеше новините от двата лагера и не можеше да повярва, че ще бъде ощастливена вместо с един - с два празника, и то в продължение на една седмица. Първият - запазил името “Jazz Fall”, вече е история, а вторият - приел необвързващото “Music Jam”, от вчера отваря вратите на НДК, и по всичко личи, че единствените, които ще извлекат някаква печалба от подобна авантюра, са най-верните почитатели на джаза в България. Естествено, трудно мога да повярвам, че подобна надпревара ще се превърне в традиция, но това е тема за отделна статия, а моето внимание е насочено към първата част на есенния софийски джазов сериал. Организирана от Христо Русанов и “Нова музикална агенция”, тя бе избрала за свой дом зала “България” - свято място за всички, които са били свидетели на паметните джазови концерти от 50-те и 60-те, концертите на “Джаз фокус'65”, Първия преглед на българските джазови оркестри през 1977... Вероятно изборът е бил повече прагматичен, отколкото символичен, но неизбежното сравнение ясно показва промените, които обхващат публичното пространство около джаза в България през последното десетилетие. На въпроса какво си спомня от първото гостуване в София, Кортни Пайн отговори, че това сигурно се е случило в някой предишен живот и аз неволно си дадох сметка, че всичките ми спомени от зала “България” са част от някакво нереално и невъзвратимо време. Дали някога залата ще затрепти с онази невероятна енергия, която се възпламеняваше от най-малката искрица на творческо вдъхновение. И на какво могат да разчитат българските джазмени, след като името на един световен майстор на китарата не може да привлече една хилядна от София? Въпреки всичко, сигурен съм, че усилията на организаторите не са отишли на вятъра. Дори само заради невероятното преживяване, което предложи концертът на Майк Стърн и неговите млади колеги - тенор саксофонистът Боб Френсескини, басистът Майк Поуп и барабанистът Бен Пероуски. А и международният авиотрафик ни дари с още един рядък шанс - Майк Стърн трябваше да остане до понеделник и това бе използвано за един майсторски клас в Музикалната академия. Как бих могъл да забравя Шибил Бенев след концерта, който просто ходеше на няколко сантиметра от земята, все още невярващ, че не само е успял да поговори с един от своите кумири, а и че е получил покана просто да посвири с него на другия ден в хотела. А ползата за всички млади музиканти, които получиха възможност да разберат от извора, “колко просто е всичко” и колко трудно се постига. Ако трябва да определя с едно изречение този “Jazz Fall”, то е, че не си спомням джаз фестивал в София, който да е започвал така мъчително и да е завършвал така триумфално. Не бяха малко музикантите, които въодушевени от видяното смятаха, че това е най-добрият концерт на гостуващ джазмен за всички времена. Не съм така категоричен, но без колебание го прибавям към най-скъпите си спомени от последните двадесет години. Ако трябва да подреждам изявите по височина, класирам на второ място другия китарно-саксофонен квартет, воден от Христо Йоцов, който осъществи един от най-добрите си концерти заедно с младия Владко Кърпаров (това бе може би последното му свирене преди заминаването за Германия), споменатият по-горе Шибил Бенев и Митко Шанов. Слушателите на втората фестивална вечер бяха спечелени от професионализма на американския пианист Фил Марковиц и неговите португалски колеги. Организаторите бяха обособили тематично двете фестивални вечери, като в началото бяха акцентирали върху актуалните и комерсиални тенденции в джаза от последните години, които го интегрираха с модните танцови стилове рап и хип хоп. За съжаление закъснението на един самолет стана причина за куп неразбории и малобройната публика трябваше да издържи час и половина безвремие, за да дочака началото. Нашата млада фюжън формация “Инфинити” и очарователната тромпетистка Саския Лару раздвижиха духовете и дори превърнаха зала “България” в дискотека, но сериозните ценители на джаза очакваха много повече. Картината се промени съществено с появата на Кортни Пайн, но великолепните качества на този майстор-саксофонист не бяха достатъчни, за да превърнат концерта в истински празник. Неговият проект “Underground” може да заблести единствено с подкрепата на оригиналните музиканти от класата на Джеф “Тейн” Уотс, Никалъс Пейтън, Марк Уитфийлд, Сайръс Чеснът и т.н. Все пак всички неблагополучия бяха изкупени с втората вечер. Софийският фестивален джазов двубой започна. Описание на втората серия очаквайте след седмица.

Йордан Рупчев











На един дъх