Search: www.radio.com

Единственият начин радиото да се пребори със суетата на телевизията е да намери подход да се визуализира. Интернет засега е най-подходящото средство за целта. Вместо да се възприема като вражеска медиа, чиято единствена идея е да глътне досегашните медии и да ги унищожи, Интернет може просто да бъде използван като помощен материал за конкретни задачи. Не става въпрос обаче само за изграждането на собствена Интернет-страница.
Националното радио отдавна има такава страница. По нея се движат разни текстове, изплуват новини и се появяват трите програми (“Хоризонт”, “Христо Ботев” и “Радио България”). Има и възможност за слушане на всяка от тях в реално време. С построената сложна схема на цените за реклама, картината, общо взето, се изчерпва. Явно е, че страницата е правена по всички стандарти. Дори само по високопарните текстове, внушаващи величието на националната медиа, съвсем адекватни за представянето й в чужбина.
Но както е видно, няма нищо общо с “видимостта” на радиото. Специалистите по звука, изглежда, продължават да се отнасят с пренебрежение към картината. Единственият снимков материал показва зала “България”, радиохоровете и толкова. Надеждата, че ще можете да видите снимка на водещия, който говори, уви, умира веднага, а не последна. Няма я и “старата къща”. Шансове да се разбере кой, в крайна сметка, управлява това радио, липсват. Подобни пропуски не са дело само на БНР, но и други наши (в по-редки случаи и на чужди) радиостанции.
Номерът е не просто да се отчетеш с направена Интернет-страница. Грехота е да не се използва реалната възможност да популяризираш радиолицата. И да го правиш сам, а не да го правят конкурентните медии - вестници и телевизия, вместо теб. Нещата не опират само до елементарно оповестяване или до толериране на суетата, а до нови възможности пред радиото. От една страна това може да се разглежда като процес на отелевизионнване, което би нарушило естествената същност на радиото. Тук обаче нямам предвид радиопредавания на живо с картина. Смисълът на радиото е в съпътничеството и той не бива да бъде поставян под съмнение. Точно в този му вариант то би оцеляло и в Интернет най-добре. От друга страна, от даването на телесност на гласовете, радиото само би спечелило. Най-малкото защото в Интернет можеш да се задържиш или заради картинки, или заради смислена, а не официозна, информация. Една страница би могла да дава препратки към снимки на хората, които правят радиото. Естествено, че това ще промени радиото. Ще го застави да преосмисли първородната си сила и слабост - да бъде безтелесно. Да поставя загадки и простор за въображението. Тези характеристики ще се запазят в досегашния вид на радиопроизводството. Но в Интернет ще следва да се измени. Някъде трябва да се намери балансът между консервативното настояване нещата да се запазят и използване на новите технологии. А пък и най-сетне радиозвездите трябва да премерят сили с телевизионните, на тяхна територия-визията.

Вяра Ангелова




От въздуха
подхванато