Новият цар в операта
Юлиан Константинов осъществи отдавнашната си мечта да покаже на обичащата го публика няколко творби от Модест Мусоргски. Само творби от великия руски композитор звучаха на концерта му в Софийската опера. Седмица преди това (на 15-и октомври, откриването на сезона с галаконцерт в памет на Асен Найденов) Юлиан Константинов за първи път изпълни "Смъртта на Борис Годунов" и даде категоричната си заявка, че иска и може да бъде следващият голям български "руски цар".
Има всички качества, и то в изобилие. Природата е била разточително щедра, а резултатите от работата върху инструмента (защото гласът е само инструмент) са налице. Юлиан притежава и рядката способност да "грабне" аудиторията още с появата си. Посрещнат топло, той успява да покачи градуса по време на изпълнението и почти по правило го изпращат горещо, направо френетично. Така е било на всички негови спектакли, така беше и на концерта с песенния и оперния Мусоргски. "Песни и танци на смъртта" - удивителният вокален цикъл с четирите съвършено различни погледа към едно от тайнствата и една от загадките на човешкото битие, предлага на всеки интерпретатор, който посмее да се залови с творбата, цяла поредица от изпитания. Те са чисто вокални, теситурни, словесно-изразни (това е толкова важно специално при Мусоргски). Да не говорим за огромната енергия, която се изразходва. Юлиан Константинов донякъде облекчи сложната си задача, като раздели цикъла на две части. След "Приспивна" и "Серенада" той отдъхна за около пет-шест минути, колкото траеха танците на персийските девойки от "Хованщина". Впрочем оркестровите встъпления към I и III действия на същата опера от своя страна също бяха разделени на принципа на контраста с игриво-хумористичния "Гопак". Тук е мястото да отбележа достойното представяне на оперния оркестър под ръководството на главния си диригент Георги Нотев. "Нощ на голия връх" беше доста дългият симфоничен антракт между страховито изпълнения "Пълководец" - последната песен на смъртта, и Борисовия монолог "Достиг я высшей власти..."
Бисовете на Юлиан - прочутата "Бълха" (театрализирана, дори леко, но допустимо и оправдано преиграна) и отново "Гопак" - буквално наелектризираха залата. И публиката зарева и засвири почти като на рокконцерт.
Жалко е, че вероятно все по-рядко занапред ще имаме възможността да се радваме тук, в България, на Юлиан Константинов. Ангажиментите и пътуванията му в чужбина са чести и много сериозни. Но за тях - някой друг път...

Пламен Петров