Sofia music... jam
Не измина и седмица, и в София заприиждаха нови групи важни джазови персони. Шареното малцинство от музиканти и любители бързо се преориентира към голямата зала на НДК и “Мистър Пънч”, очаквайки с нетърпение новата серия фестивални вълнения. Иван Несторов и Димитър Ковачев, познати повече като “Амебата” и “Фънка”, бяха впрегнали всички налични сили на “София мюзик ентърпрайсиз” и изпълняваха безкомпромисно своя първоначален замисъл. Новото име “Music Jam” отхвърляше всякакви стилови ограничения и позволяваше представянето на всичко, що можеше да има връзка с джаза в края на обърканото ни десетилетие. За съжаление подобна амбиция трудно можеше да се осъществи за две-три вечери и нощи, а предварително афишираната приемственост сред българските участници доведе до механично струпване на разнородни групи, най-фрапиращо и необосновано сред които бе участието на вокалната формация “Джезабел” в първия голям концерт в зала N1 в НДК. Откриването бе поверено на биг бенда на Вили Казасян със солисти трио “Кармела” и Хилда Казасян - избор, който ясно показваше промяната на отношението на организаторите към българските участници. Най-силният акцент в тази посока бе включването в програмата на солов рецитал на Милчо Левиев, който въпреки честите гостувания “у дома”, все още не беше свирил на софийска джазова среща през последните 10 години. За зла чест той бе принуден да се бори с един кошмарен инструмент и както сам сподели по-късно, “да се чуди дали това, което се чува, е изсвирено от самия него, или от някакъв пакостен дух”. Но това неблагополучие трябва да се пише в сметката на НДК, състоянието на чиито рояли в последно време може да обезсмисли изявата и на най-именития майстор. В края на представянето на Милчо Левиев на подиума се появи Камелия Тодорова и ни върна в спомените от преди 18 години. В музиката нищо не се бе променило, но от френетичния ентусиазъм на публиката не бе останала и следа. Привикнала да очаква чуждоземни величия, тя пазеше енергията си за тяхното посрещане. В листата на “София мюзик ентърпрайсиз” тази година имаше четири звездни позиции, една от които пропадна поради нещастно стечение на обстоятелствата - шумно представеният като “новото чудо на бруклинския ритъм енд блус” Попа Чуби счупи ключица и трябваше да бъде заменян в последния момент. Дубльорът Морали Кориел се оказа син на фюжън китариста Лари Кориел и без да има претенцията да следва пътя на легендарния си баща, ни даде представа как изглежда съвременната американска ритъм енд блус сцена. Отделен е въпросът, че изявата му би прилягала много по-точно на атмосферата на един клуб, отколкото на огромното пространство на зала N1 на НДК. От останалите три звезди две бяха свързани с историята на британския рок, макар че и Анди Съмърс, и Бил Бръфърд упорито отбягваха асоциациите, съответно с “Полийс”, “Йес” и “Кинг кримсън”. Имахме шанса да чуем на живо три различни модела, които се практикуват в съвременния джаз: виртуозното концертно свирене, типично за американските джазмени, представено от квартета на Джон Патитучи; по-близкият до европейското светоусещане “орегонски” подход на съчетаване на композиционното и импровизационното начало при Бил Бръфърд и концептуалната програма на Анди Съмърс, базирана върху специфична звучност и мощната ритмична енергия на рокмузиката. Последният предизвика най-противоречиви оценки - от пълно отричане до обявяването му за музика на бъдещето, Джон Патитучи не успя да задоволи очакванията на публиката, причина за което бе неубедителното озвучаване, а големият успех остана за “Ъртуъркс” на Бил Бръфърд, който за щастие превърна последния час в кулминация на фестивала. Някъде между звездите се изгуби представянето на нашите момчета от “Зона Ц”, които с нищо не отстъпваха на именитите си колеги. Един от положителните резултати от този фестивал е, че показа предимството и потенциала на младите джазмени. Сред тях се откроиха имената на Владимир Кърпаров и Тишо Юсеинов от “Зона Ц”, на пианистите Стийв Хамилтън и Джон Бийсли, саксофонистите Патрик Клахър и Марк Търнър, басистът Дейв Карпентър. Октомврийските фестивални джазови вълнения свършиха, но и този петък столичните почитатели на джаза ще бъдат изкушени от интересна изява. Отлетелите отвъд Океана техни любимци Георги Дончев и Роко Захариев са тук, за да участват заедно с Румен Тосков, Еко и Стунджи в концерта на Арабела фон Караян в зала №2 на НДК. Историята продължава.

Йордан Рупчев











На един дъх