Другата радио- журналистика

Случвало ли ви се е да слушате радио и да се чудите кой е журналистът и кой събеседникът? Да се обърквате в ролевата структура на водещия? Дали все пак той не е по-компетентен от събеседника си, или само се подиграва с него? Дали равноправният диалог е най-адекватният начин за отразяване на даденото събитие?
Радиожурналистите ни не умеят да използват модераторските си функции. Виждат им се някак недостатъчно престижни. Журналистите искат да говорят, да се изявяват равностойно с гостите си. А да си модератор изисква отстраненост, изслушване и обективност. При условие, че нито медиата може да оцени подобно поведение, нито обществото като цяло може да артикулира необходимостта си от него, ясно е, защо никой не си прави труда да го поощрява.
Модераторското отстраняване е един от начините за прехвърляне на ценността върху събеседника. Работата на журналиста тук е шерпска. Да превежда слушателите през дебрите на съзнанието на госта, без да вменява оценки. Той контролира само и единствено пътя, по който всички вървят. Освен изключително трудна, това е и прекалено благородна задача за един журналист. Почти невъзможно е да искате той да прескочи себе си. За него събеседникът е важен не с това, което казва, а с ефекта, който ще предизвика, влизайки в професионалната му биография. Пък и току-виж станал известен покрай чуждата известност. Всичко останало е просто опит журналистът да се докаже, че знае не по-малко, че дори може да си позволи да бъде леко нападателен или твърде смутен пред госта си.
Радиожурналистите не умеят да изслушват. Те или се изключват от разговора, концентрирайки се върху следващия си въпрос, или прекъсват събеседника, или говорят без връзка. Тогава често се вкопчват в последната произнесена дума, за да демонстрират “адекватност”. Изпадат нерядко и в другата крайност - да се преживяват като психоаналитици, които изслушват. И затова повтарят “разбирам ви”. Което пак връща нещата към изначалната незначителност на събеседника, който принципно е неразбран, та добре че е журналистът.
Модераторът не бива да бъде друг, освен обективен. Тук смутът в радиожурналистиката нараства. Защото вече е внушено качеството, че функцията на журналиста е да провокира, да задава неудобни въпроси, да изразява контра-мнения. С лекота се забравя, че модераторът не е репортер, най-малко е коментатор, или разследващ журналист. Той е друга журналистическа роля.
Прекалено елементарна е модераторската роля според българската радиожурналистика. И затова никой не я възпитава и изгражда. Всичко трябва да е оцветено, инак не е интересно. Трябва да е белязано с “престижната” личностна ценност. Но истинските личности в радиожурналистиката са ужасяващо малко. Много по-трудно се оказва за журналиста да не изказва мнение по всеки въпрос. И докато слушателите трябва да се подкрепят, за да се научат да говорят, журналистите трябва да се подкрепят, за да се научат да мълчат.

Вяра Ангелова




От въздуха
подхванато