Изложбата - между теорията
и практиката
Художествената изложба като градивен образ използва Георги Тодоров в своята акция в защита на Сеславската църква (в Криптата на храм-паметника “Св. Александър Невски”). Драматичните снимки от разрушаващата се обител са съпоставени с идиличните фотоси от грижовно съхранявания Кремиковски манастир. Един конкретен проблем е превърнат в артистичен жест, с което се обръща внимание повече върху духовните, отколкото върху битовите му измерения. Журналистическият казус е прескочил миришещата на мастило и апатия вестникарска колонка и е отворил “дверите” на по-възвишения художествен свят. Интересно и похвално начинание. Дано и тези, които трябва да гледат, да не видят изложбата само като художествена акция, на която полезността не е присъща.
Опит за концептуална изложба представлява и експозицията “Комерсиално/некомерсиално” в галерия “Ирида”. 12 автори са поканени да предоставят по един свой автопортрет като модел за “същностно некомерсиална творба” и по една работа, “правена за “пазара”. В случая обаче ефектността на темата не намира адекватен израз в самия изложбен образ, теорията се разминава с практиката. Ако си направим прост експеримент и лишим експозицията от писмените обяснения, тя едва ли ще предизвика мислите, които нейните създатели биха искали да преминат през главите ни. Което означава, че все пак нещо не е наред - или с концепцията, или с нейната реализация.
Подходът на Иван Русев в изложбата “Реконструкцията” в галерия “Райко Алексиев” изглежда напълно противоположен. Той не събира изложба, а разбива представата за нея. Очевидно авторът разбира реконструкцията като следващ етап след деструкцията и разрушава пространството на галерията, вкарвайки в нейното съвършено правоъгълно тяло своите неприличащи на нищо и наподобяващи всичко форми от кал. Закачайки се със странната съдба на това място, което периодически е на прага на някакво “обновяване”, Иван Русев провокира по типичен за него начин. Като извайва странни структури от непознати форми в дисхармония с околната среда, той всъщност иска да защити нейната цялост и форма. Използването предимно на кал също се приема като намек за крехкия живот не само на тази галерия, но и на художествената действителност у нас.
В подобна посока работят младите скулптори Николай Колязов, Ивайло Аврамов, Тодор Ламбов и Теодор Нанев (”Шипка” 6). Те също използват нетрадиционни естествени материали, като гипс, желязо, пръст, въглищен прах, вата, и работите им играят със средата, но при тях това по-скоро е формален жест, отколкото концептуално защитена стратегия.
Резултатите от два пленера, които внасят нови нотки в артистичното пространство, могат да бъдат видени този месец. Творби от поредния пленер “Лесидрен - лято 99” са показани в галерия “Деспред”. Очевидно Георги Колев съумява да предразполага участниците, защото наистина виждаме ефекта от провокацията на новата среда - цел на всеки пленер - в картините на Веско Велев, Димитър Угринов, Йордан Кисьов, Христо Стефанов, в пластиките на Цвятко Сиромашки. Самият Веско Велев пък организира пленера “Джуфара”, на който кани предимно млади художници и така обновява списъка на вечните “пленеристи”. Работите от пленера могат да бъдат видени в галерия “Дрита”.
Един интересен художник показва своите виртуозни графики в техниката на високия печат в галерия “Крида Арт”. Петър Лазаров е сред малцината, които работят в специфичната дърворезбена техника щорц. Тя му позволява да постига впечатляващи резултати както по отношение на композиране, така и на владеене на щриха. Майстор на миниатюрата, неговото изкуство стои самотно в българската графична практика, което го прави още по-любопитно.

Мария Василева


Изкуство
на борда