Главите се затъркаляха
На 4 ноември в 14 часа и 55 минути се разбра, че директорът на Националния филмов център Димитър Дерелиев е уволнен дисциплинарно със заповед на министър Емма Москова.
Един от мотивите е, че бил подронил международния престиж на Министерството на културата. Бил подписал писмо с продуцентите на френско-канадско-българската продукция “Версенжеторикс”, според което им обещал субсидия от 800 хиляди френски франка. Само че това писмо е напълно формално; то би трябвало да се чете като пожелателно, защото съдържа изрично условие, според което тази сума би могла да бъде дадена, ако продукцията спечели субсидия от “Евроимаж”. “Версенжеторикс” не получава подкрепата на европейския фонд. И писмото с подписа на г-н Дерелиев остава за спомен. Както е известно, за отпускане на стотинка дори практиката по света изисква да бъде подписан договор. Такъв липсва. От този “спомен” обаче се възползва Александър Методиев, който в момента е в шизоидна битност - от една страна, е частен копродуцент на “Версенжеторикс” с фирмата “Радиовижън”, от друга - изпълнителен директор в “Бояна” ЕАД. Такава практика няма по света. Какво следва?...
Другият препъникамък за Димитър Дерелиев е нашият филм “Писмо до Америка” на Иглика Трифонова с продуцент Росица Вълканова, копродукция с Холандия и Германия. Като български проект с осигурено международно финансиране на него му е отпусната субсидия от 320 млн. лв. според чл. 46 и 47 на Правилника за устройството и дейността на НФЦ. От тях продукцията е получила 86 млн. Във връзка с този и други одобрени проекти Димитър Дерелиев се обръща на два пъти към МК. Ето какво пише във второто писмо: “Уважаема госпожо Москова, с писмо от 15.07.1999 Ви информирах за това, че текущата година е особено важна за бъдещото развитие на нашето кино. Както знаете, най-подходящо за снимки е времето между м. юли и м. ноември. По тези причини се обърнах към Министерството на културата да вземе отговорното решение за увеличаване на държавната субсидия за филмопроизводство за 1999 г.
Поради това, че досега не е получено становище на писмото ми и предвид настъпването на м. август, Ви моля да ни съобщите ще бъдат ли увеличени средствата за кино и в какъв размер.
Ако това е невъзможно, ще се наложи да бъдат преустановени два от игралните проекти: “Писмо до Америка” и “Асистентът” и част от анимационните, за да бъдат пренасочени всички неизразходвани средства от държавната субсидия за документални и анимационни проекти. За съжаление, ще се наложи да бъдат прекратени подписаните обещаващи договори за съвместни проекти със САЩ, Русия и Италия.”
Резолюцията на министър Москова до зам.-министър Цанков и зам.-министър Русинова: “Нямам становището Ви по първото писмо! Не бива да допускаме спиране на започнати филми! Каква е възможността НФЦ да субсидира, а ние после да възстановим сумите!” С писмо от 6. 08. 1999 г. до Димитър Дерелиев зам.-министърът Мария Русинова отговаря: “Във връзка с направените искания в писмата ви и проведения разговор с вас и зам.-министър П. Цанков, Ви уведомявам за следното:
1. Министерството на културата, като оценява усилията Ви за стабилизиране на българското кино, изразява готовност да завиши бюджетната субсидия за проекти.
2. Завишаването може да се осъществи само при съгласие на Министерството на финансите да извърши корекция, с която да се даде възможност да се разходват средствата от закрития Творчески фонд.
3. При проведените разговори със зам.-министъра на финансите г-н Кирил Ананиев се разбра, че искания за корекции ще се разглеждат през м. октомври 1999 г., когато вече е изготвен отчет за 9-месечното изпълнение на Държавния бюджет и това изпълнение е в съответствие с изискванията на Международния валутен фонд.”
Екипът на “Версенжеторикс” си свърши работата и отпътува от България, снимките на “Писмо до Америка” са към края си. До този момент МК не е превело и стотинка от обещаното увеличение на субсидията.
Междувременно Димитър Дерелиев и НФЦ организираха и проведоха фестивала на неигралното кино “Златен ритон” в Новотел “Пловдив”, който възстановиха миналата година. В приятната му атмосфера се прокрадна сянката на неизгладимо личностно недоразумение между министър и подчинен. Той я търсеше, тя отказваше среща. Интригата набъбваше със страшна сила като в евтин водевил. До уволнението и след това.
Историята ни е научила, че незаменими хора няма. Нито шефове на центрове, нито министри. Реформата в българското кино, независимо дали е успешна или не, вече осем години се осъществява от НФЦ и неговия директор. Това е наистина дълъг отрязък от време - както за биографията на Дерелиев, така и за многострадалното ни филмопроизводство. Властническо безхаберие, обикновено безпаричие, продуцентски прощъпалници, авторски капризи и какви ли не още перипетии преодоляха НФЦ и шефът му през всичките тези години, за да прокарат българска пътечка към филмова Европа - какъв ти тук подронен международен престиж?! Други ще кажат, че Дерелиев прекалено си е траял. Може би имат право. Може би просто трябва да се въведе мандатност в ръководството на центровете по изкуствата, след като са избрани с конкурс. И да им се даде истински суверенитет.
В момент, когато обществото недвусмислено поставя под съмнение морала на властта, когато самата власт се чуди как да оцелее, изведнъж решава чрез радикален жест да си спретне по щраусовски прикритие зад нечия отрязана глава. Само че подобни радикални жестове нито ще решат проблемите на министерството, нито ще помогнат на българското кино, нито ще се превърнат в така жадувания клапан за натрупаното недоволство в артистичните среди. Ще остане само огорчението на потърпевшите. И усещането за управленска безпътица.
Геновева Димитрова