Ало, тук е Радио София!
Радиооркестърът свири в зала “България” на 5 ноември, за да отбележи 70-годишнината от мига, в който думите “Ало, тук е Радио София”, са били излъчени от малък столичен предавател. Неговият сигнал тогава се е приемал на десетина километра. Какви са техническите параметри на днешните предаватели, които разпръскват например културната национална радиопрограма “Христо Ботев”, би могла да ни обясни БТК, с чието любезно съдействие бе организиран симфоничният концерт. Във всеки случай Ботевският сигнал е най-глухият и най-мърлявият по цялата софийска скала във високия банд на FM. “Хоризонт” или Първа програма (както е по-известен) го превъзхожда с няколко нива звукова мощ, без да говорим за частните станции, в чийто ефир често се чува абсурдният въпрос на водещия: “Ама Вие от град Х. ли се обаждате? Че там изобщо нямаме предавател...”
Много силно започна концертът на радиооркестъра, воден от Милен Начев. Невероятно красив и богат звук, пищно обагрен, гъвкава ритмична пулсация, блясък, порив и темперамент просто бликаха от горещата испанска музика на Мануел де Файя - сюита от балета “Тривърхата шапка” (тип сомбреро). Беше истинско удоволствие!
И ако по-нататъшното развитие на програмата ми донесе разочарование, това ни най-малко не се дължеше на оркестъра или на диригента, които до края бяха на световно равнище. Пиша го съвсем убедено, без никакво колебание и без намек от колегиална солидарност. Неудовлетворението ми дойде от солистите и поне лично за мен - от избора на другите две творби. Никога не съм успявал да проумея защо китареният концерт на Родриго “Аранхуес” се ползва с такава широка популярност. Учуди ме и бурната одобрителна реакция на публиката след несъстоятелното, бледо, анемично изпълнение на каталунския гост Жаума Торент. А имаше сериозна опасност да бъде бисирана цялата II част! За реванш Милен Начев успя да извади от своя оркестър неподозирани находки, акценти и линии в иначе не особено изобретателно аранжираната партитура на Хоакин Родриго.
Въпреки личните си несимпатии към преексплоатирания цигулков концерт на Чайковски, очаквах с надежда за компенсация появата на Ваня Миланова. Нейният железен професионализъм (извинете за клишето!) е всепризнат и многократно доказван. Беше налице и тази вечер, но имаше някои интонационни грапавини, леки разминавания, динамичната амплитуда бе някак неестествено свита, скована - явно, неизбежните дори за музикант от такава класа моменти на недобра кондиция... Публиката може би ги прости, не им обърна внимание или пък толкова й хареса ефектният финал, че настоя да чуе повторно част от него.

Пламен Петров