Леон Даниел/Кирил Дончев -
вече 40 години
На 13 ноември 1959 година в Бургаския драматичен театър излиза постановката “Сизиф и смъртта”. Тя събира за първи път възпитаника на Ленинградския театрален институт Леон Даниел и младия композитор Кирил Дончев. Вече ни е трудно да си представим практиката отпреди толкова години, но участниците в нея помнят. “Отначало излезе силно критична статия от бургаски журналист във вестник “Народна култура”. Последваха посещения на критици и културни дейци. Пиесата на Робер Мерл, екзистенциалисткия поглед върху проблема определено не отговаряше на идеологическите изисквания”. Тази “скандална” постановка става повод за административна намеса, вследствие на която едно уникално режисьорско ядро, в което блестят имената на Юлия Огнянова, Вили Цанков, Методи Андонов и Леон Даниел, е разпръснато.
Четиридесет години вече тандемът Леон Даниел - Кирил Дончев работят заедно. Отново им предстои премиера. В Театъра на Българската армия те подготвят българската премиера на хита на съвременната френска драматургия - пиесата “Изкуство”(“Аrt”) на Ясмина Реза. В тяхната обща творческа биография тази постановка е юбилейна - 70-та. Само в ТБА тя е 30-та по ред. В театралната история вече са останали спектаклите “Океан”, “Посещение на старата дама”, “Поетът и планината”, “Хамлет”, “Напразните усилия на любовта”, камерните постановки в клуба на театъра, “Г-н Пунтила и неговият слуга Мати”, “В очакване на Годо”, “Чудо”, “Одисей пътува за Итака”. Изпитанията на времето и професията не липсват. Двамата си имат своите “години на странстване” - Враца, Видин, Пазарджик, първи и втори период във Военния, Театър на поезията и естрадата, театър “София” и безпризорния период, когато създават “На приказки с Карел Чапек”. Така стигаме до последните десетина години, когато са добре дошли и в Народния, и в Младежкия и в Театър 199, и в НДК. Когато Леон Даниел работи, не му е до разговори. Кирил Дончев безмълвно наблюдава от салона: “Свикнал съм му на всичко. След толкова години работа да не кажа с почти всички български режисьори, мога да призная, че няма друг такъв, който така ерудирано, така подготвен да гони формулата, която е избрал.” Според него водещата фигура е Леон. “Знам, че се подчинявам. Той е диктаторът. Но с този диктатор аз имам диалог, имам усещане за него. Затова и много гледам, много се бъркам. Е, знам си мястото все пак. Аз съм онзи, дето накрая слага черешката върху готовата торта.”

Наташа Колевска