Великият манипулатор
Като на кино Юлий Стоянов се появи в салона на българския филм и ненатрапчиво отново показа майсторството си. Фестивалът “Златен ритон” по дефиниция е среща на неигрални филми. Но едва ли филмът на Юлий Стоянов може да се смести и в това широко определение. Елементи, характерни за игралното кино, се преплитат с документални похвати и това трае много повече от времето, определяно някога за запълване, преди да започне “главният филм” - тема, близка до сърцето на кинематографиста. В последния си засега филм (дълъг почти един час), режисьорът използва много от уменията, оформили почерка му през годините. Както в един от ранните си филми - “Пристанището” (1963 г.), Стоянов прави странни на пръв поглед паралели - този път между американското кино и поведението на героя; както във филма за Жендов (1970 г.) документите оживяват и играта на камерата доизгражда неочакваната връзка - тук между американския филмов екран и лагерните досиета на Държавна сигурност; както във филма за Любен Каравелов (1978 г.) “изследователят” (този път Ицко Финци) е “във филма” и поставя въпросите вместо нас. В “Като на кино” Стоянов като че ли си припомня младежкия опит в игралното кино, приключил със забраната за “Небето над Велека” (реж. Едуард Захариев). Сега той показва така умело водене на актьора и на героя (Стефан Власков), че зрителят, доколкото изобщо би се замислил върху това, може да приеме тази част от работата му повече като манипулация, отколкото като режисура. И все пак, както и в предишните си филми, Стоянов е внимателен и отговорен към героя, щади го и максимално го пази от неетичното човешко любопитство.
И в този си филм Стоянов работи с оператора Иван Цонев, с актьора Ицко Финци и само отсъствието на композитора Кирил Дончев може да ни накара да си спомним за по-добрите времена за документалното кино. Но можем да открием и такива разлики, които, изглежда, са за добро. Това, вероятно, е най-бързо заснетият филм в кариерата на Стоянов. А един случаен външен фактор - повреденият глас на Стефан Власков (записан с вещина от Джони Пенков), придава неочаквани мистични въздействия на филма и ни напомня истината, че случайността е благосклонна само към предварително подготвения.

Валентин Траянов