Радиочовекът
Константин Марков
Един от стремежите, с които заживяхме през последните десет години, е този да осъзнаем потенциала си и да се опитаме да го реализираме. След като се отне правото на държавата (или по-точно тя сама се отказа) да определя кое е стойностно и кое не струва, тази функция се пое от пазара. Той не признава друг критерий освен продаваемостта. Защото “Изборът е приватизиран - станал е атрибут на индивидуалната свобода и на изграждането на личността” (Зигмунт Бауман). По своята същност частната радиостанция е търговска структура и като такава тя се вписва в развитието на цялостната икономическа среда в страната и пряко зависи от моментната стопанска конюнктура. Така тя се превърна в територия, която в максимална степен е завзета от плодовете на взаимодействието между пазара и интелектуалния труд.
Когато преди седем години зазвучаха първите частни радиоефири, те бяха в хаотично състояние като естетика, формат, информация, музика. Оттук някак си естествено тръгва и разговорът ми с Константин Марков - музикантът от “Бандераците” и “Тангра”, а по-късно - председател на Асоциацията на българските частни радиостанции. Той е и един от първите, навлязъл в частното радиопространство.
“В България е съществувала частна инициатива, но никога не е имало частно радиоразпръскване - казва Константин Марков. Ето, затова, когато започнахме преди няколко години, липсваха и традиции. Първите радиопрограми бяха направени с голям ентусиазъм. През деветдесет и втора година всичко беше много романтично, на моменти наивно и правено просто по интуиция. Допускахме и много грешки. Но и слушателите го приемаха за нормално. Те също не бяха чували подобни станции в България.”
Моите лични спомени от преди години са свързани с едно кафене и неколцина приятели. Всички сме седнали и чакаме първото предаване на първото частно радио в един провинциален град - много паразитен шум от студиото, лош звук, разпилян и на моменти почти безсмислен разговор, подплатен с любими хитове, в повечето случай взети от личните фонотеки. Наивно, но ... вълнуващо!
“Сега вече радиостанциите започват на основата на опита, натрупан през годините - допълва Константин Марков. - Една търговска радиостанция се състои от програмна, техническа и търговска част. Пазарът обаче не се разви в степен, в която се очакваше. От друга страна конкуренцията се увеличава. Всичко това ще доведе до стесняване на програмния формат - тенденция, която у нас все още не се е очертала ясно, но неизбежно ще се наложи с профилирането. Принципът “за всекиго по нещо” много скоро ще отиде в миналото. Така ще е по-добре и за самите радиостанции, защото по-лесно ще могат да се самоидентифицират. Засега в България като че ли има два основни формата частни радиостанции: музикален и музикално-информационен. Липсва толкова разпространеният “нюз енд ток” - новини и дискусии. Може би защото такова радио се прави много трудно.
Как да се определят творческите екипи в едно частно радио? Това като че ли е най-големият проблем. Ако погледнем в Интернет, ще намерим сайтове с по 2000 водещи, предлагащи се за работа. Те са абсолютни професионалисти. Така че в държавите с развито радио това е лесно. Тук обаче положението е различно: има хора, подготвени в някаква степен във Факултета по журналистика, но техните умения не са подходящи за чисто търговското радио. Изходът е самата радиостанция да си създаде кадрите. От самото начало.
Радиоработодателите също трябва да се обучават - чрез семинари, курсове... И най-вече самообучение.”
Възникването на частната медийна територия провокира до голяма степен и рекламния бизнес. И ако в началото на последното десетилетие малко хора му отдаваха значение, в момента никой не се съмнява в необходимостта му. Макар той да е все още недостатъчно развит в България. А и самите медии разчитат на доходи почти изцяло от рекламодателите си.
“Всички станции се съобразяват със закона за радиото и телевизията, който ограничава времето за излъчване на търговска реклама до десет минути на час. Като сравнение ще добавя, че в САЩ минутите са 14 на час и то неограничени със закон. Просто самият пазар го е наложил, защото се е установило, че надскачайки този лимит, хората губят интерес и престават да слушат. Ще призная, че това е доста чувствителен елемент в програмата. В сравнение с отминалите години и качеството на рекламните клипове се подобри значително. Появи се дори нова професия сред радиоработниците - тези, които се занимават изключително с изработването на клиповете - сценарий, текст, музика, запис.”
Отърсвайки се от претенциите си на информационен и културен законодател, радиопроизводството във формата си на частно радиоразпръскване потърси отново своя адресат. Средства станаха комуникативността и отвореността, а цели - постигането на финансов успех и разширяването на популярността. Кулминация в оформянето на облика на една радиостанция е изработването на програмната схема.
“Първо трябва да се определи формата. Чрез социологически изследвания се установява коя ниша по отношение на аудиторията е най-малко заета и усилията се насочват към нея. След като се определят интересите и вкусовете, започва изработването на самата програма, като всички нейни елементи се подчиняват на този кръг слушатели. Това е само рецептата. У нас практиката е по-различна, но съм сигурен, че и у нас ще започнем да се движим по общовалидните закони. От една страна, вкусът на аудиторията се развива, а от друга - самата станция усъвършенства своята програма.”
В по-голямата си част програмните схеми следват стъпките на блоковите, магазинните, специализираните и шоу-предаванията, като съдържанието им се определя от формата на радиостанцията. Не пренебрегвам пристрастията си към музикалните процеси и питам Константин Марков за задължителните музикални компоненти и подхода към тях в радиостанции като “Тангра” и “Вива”.
“Разчитаме най-вече на добрия подбор на музиката според формата, като се обръща особено внимание на съотношението българска и чужда. Процентът на българската музика в радио “Тангра” е 40 до 50. Реакцията на слушателите недвусмислено показва, че това е правилната посока. Много е важно в подобни случаи да се подхожда деликатно, без да се администрира. Преди време във Франция бяха приети псевдозакони за протекции на местната култура. Трябва по естествен начин да се достигне до висок процент българска музика в програмите, което ще бъде и важен тласък за развитието на самата българска музика.
Като важен момент и резултат от естественото развитие през 1996 година се учреди сдружението на българските частни радиопроизводители (АБРО). Това е практично ориентирана организация, целта на която е преди всичко да защитава интересите ни в професионален аспект, да се грижи за обучението на хората в радиостанциите чрез семинари и други подобни форми. В рамките на сдружението е създадена специална програма, която ние наричаме “Програма за първа помощ”. Чрез нея всеки член може да получи съдействие в случай на нужда. Сдружението е и мост между българската радиоиндустрия и частното радио в световен мащаб.”
От Константин Марков разбирам и това, че за успеха на търговските радиостанции от голямо значение са качественото техническо оборудване, добрите софтуери, добре изградената преносна мрежа в страната. Говорейки за частното радиопроизводство, не отминаваме наболелия проблем с радиопиратството. Споделям надеждата, че той ще бъде разрешен по категоричен начин. А сред задължителните условия за цивилизованото развитие на частното радиопредприемачество е адекватното приложение на нормативната база при разпределение на авторските и продуцентски права.
“Ако ние искаме да принадлежим към Европа и да отворим България за света, трябва да изчистим нашия собствен двор, да сложим ред в нашата къща. Ако ние претендираме да сме правова държава, преди всичко трябва да сложим ред в нашите закони и наистина да започнем да ги прилагаме.”

Цветиславия Бахариева


Нови видове
в културната фауна