Шоуменът
Слави Трифонов
Да се твърди, че Слави Трифонов е обобщаваща фигура на родния шоумен, е като да лъжем, че Христо Стоичков може да даде представа за редовия български футболист. Той (г-н Трифонов) обаче има толкова много лица, че през тях можем да обясним не една и две страни на явлението, или поне на това как то вирее на родна почва сред всички, най-често взаимоизключващи се претенции на капризния и недоверчив българин.
Да почнем от това, че той - Трифонов, безспорно ни развлича. Също така ни скандализира. На моменти има излъчване на месия. (Най-малкото знае колко години е водил Моисей евреите през пустинята и защо толкова дълго. Освен това гражданството се трогва дълбоко, ако накъсате интервюто си с него с ремарки от типа “очите му се натъжават” и “смее се горчиво”.) Най-подходящият човек, който да обясни ниската избирателна активност в студентския град, особено ако сте редактор в отдел “Анализи” на някой общополитически всекидневник и търсите стандартен коментар от нестандартно име. Заявява гражданска позиция и я защитава. Твърди се от зложелатели, без да е доказано, че при изгодни оферти я продава. Излъчва и предизвиква агресия. А също и истерично обожание.
Най-странното е, че освен да скача между двете крайности, умее да спира махалото по средата и да провокира мисловни процеси извън кръга на фенове и отрицатели. Препечатван във в. “Таймс” в качеството му на политически наблюдател. Очевидно това му харесва - напоследък около един път седмично от Сатана се преквалифицира на Иван Кръстев. Променя обществените нагласи и разширява представите ни за позволеното по-бързо от армия политолози, PR - агенции и шамани. Прави отличен бизнес и е - по негови собствени признания - много богат, според тукашните критерии. Обяснява се за мотори и гаджета, за продуцентските си неволи и ДДС, за Иван Костов, Евросъюза и корупцията, при това на съвършено различни, и обикновено максимално подходящи за целта езици. Както светските, така и политическите репортерки имат потискащо глуповатия навик да му говорят на “ти”, когато го питат по въпроси в диапазона от леглото му до действащото в момента правителство. Той им отговаря с еднаква сериозност. Най-често на “ви”.
През последните десет години Шоуменът с главна буква доста се колеба между статутите на звезда и сатана. И до ден днешен периодически се изстрелват по негов адрес упреци, че използва обществения скандал за реклама в полза на бизнеса, или че подчинява шоуто на политически цели. Но рядко си даваме сметка, че просто получаваме адекватен отговор на изискванията си като публика - у нас отношението към този, който се занимава единствено с развлечение, е по същество само малко по-толерантно, отколкото към чистите политици. (Ведри изключения като случая Ути Бъчваров само потвърждават правилото.) Най-нетърпими си оставаме към европеещите се оптимисти, които се опитват да градят шоу върху положителни емоции, прикривайки се зад нежеланието да разгарят долните страсти в Ганкиното кафене. Което е напълно обяснимо, като се вземе предвид хала ни. И степента на всеобщо озлобление.
Къде е сега Влади Въргала, който ни караше да се търкаляме от смях с добродушните си пародии? Кой вече се интересува от безобидните закачки на Кирето и Сийка? Колко зрители събра това лято по време на турнето си Камен Воденичаров? На колко корици, освен на сп. “Родители”, се е появявал напоследък Къци Вапцаров, който при това раздава в своето предаване значителни суми? В сравнение с всички тях медийното присъствие на г-н Трифонов вече избива на ретрохита “А портрета от стената...”
Нищо странно. Невероятното му умение да долавя тенденциите във всенародната циклофрения би направило чест на цяла социологическа агенция. Я някой да посмее да каже, че “Едно ферари с цвят червен” е просто ритмична мелодийка с весел текст - всеки уважаващ себе си народопсихолог би го пратил научнообосновано по дяволите. Ако вбесяваше “конструктивната част от населението” толкова, колкото изглежда на пръв поглед от сатанинския му имидж, той не би удържал почти две години гонения, псувни и удари под кръста. Да не говорим, че разривът му с “Каналето” по българските стандарти е сравним с разпадането на “Бийтълс”. Само дето вместо Йоко Оно Трифонов си взе Руслан Мъйнов. Когато на 8 февруари 1998 г. се излъчи първото и последно издание на “Хъшове” в национален ефир, в. “Труд” публикува цяла страница с отзиви на възмутени граждани от типа “Писмо от N-ската ППО в Лозенец”. Оттогава до днес, преексплоатирайки все същия скандал, шоуменът успя до такава степен да превъзпита аудиторията (както биха казали революционно настроените елементи) или по-скоро да я накара да осъзнае собствените си очаквания (звучи по-реалистично), че се наложи като безспорен феномен, а задължителният дъх на сяра, който трябваше да съпровожда всяка негова поява, съвсем се отмириса. Срам, срам! Пародираната като go-go-girl в първото предаване Надежда Михайлова стигна дотам, че след скандала с ловешката касета изрази публично удовлетворението си, че е достигнала Слави-Трифоновата популярност. (Колкото и илюзорна да е тази надежда.) Удивителната му интуиция за това докъде може да стигне при всяко ново предизвикателство обаче също не може да бъде единственото обяснение за успеха му.
Сатанизмът по принцип има недостатъка, че понякога се използва като прикритие за мързел или нежелание да си гледаш работата професионално. За чест на конкретния шоумен, трябва да кажем, че никога не се подмами да използва скандала като извинение за някоя мърлящина. Политическите му войни, заради които някои твърдят, че явлението Трифонов е рожба на Любен Дилов-син, в нито един момент не попречиха на перфекционизма му като водещ и продуцент. Той така и не ни позволи да забравим, че колкото се обляга на “идеолога” Дилов, толкова разчита и на маестрото Евгени Димитров. Точно тази двойственост обезоръжи в най-голяма степен депресираната ни и свръхмнителна аудитория, която ненадейно доказа, че е готова да прости дори някои дебелашки фукни за личната заможност на гражданина Х, щом този гражданин се скъсва всекидневно от бачкане, за да задоволи нейните изисквания и капризи.

Вера Джамбазова

P.S. На онези, които се чудят защо тук не намират името Тодор Колев, бих искала да обясня, че той е твърде уникално и дълготрайно явление, за да бъде цитиран в текст, който, макар и съвсем на шега, се опитва да мине за обобщаващ.

Нови видове
в културната фауна