Спонсорът
Веселина Паскова или Мобиком
Дори и да не е запасан с мобифон, когато чуе за “Мобиком”, меломанът си казва: Стинг, “Металика”, Ал ди Меола, Пако де Лусия, Джон Маклафлин... И всички, които години наред заобикаляха сцената ни при световните си турнета, защото нямаше кой да ги покани. А също и артисти като Ванеса Мей - като една от възможностите да сме в крак със световни хит-изпълнители.
За да възникнат тези асоциации, е работено в продължение на години.
В новия фолклор мобилният телефон се наложи като аксесоар за преуспели хора с мощна физика и оскъдно количество мозъчни гънки. За разлика от държавите, където той си е средство за нормална комуникация, у нас все още продължава да се възприема като колоритен израстък към ухото на парадиращата посредственост. От всичко това следва изводът, че работата на авторите на рекламните стратегии на българските моби-оператори хич не е лесна. Първо - защото трябва да налагат продукта в един неблагоприятен пазар, и второ - защото клиентите, щат, не щат, са ходеща реклама или антиреклама на продукта. Те в никакъв случай не могат да бъдат до един красива мостра за следване от обществото. Но рекламата може да фокусира онези лица, които в много случаи са положителният пример.
Сигурно екипът на “Мобиком” имаше предвид точно това, когато предприе тактиката на персонифицирането на клиентите. На пръв поглед тя е прозрачно ясна: “Мобифон” използват...” И следва фотография и име. Повърхностно посланието може да бъде разчетено като призив и ние да ги последваме. Ако можем. По-дълбокият смисъл е, че от сегментите на многото лица се нарежда в пъзел образът на “Мобиком”. Фирмата приобщава към своето лоби идолите, преуспяващите, но и по-обикновените хора, които “просто” са делови.
Преди обаче да се роди този мил и понякога шеговит албум от фотографии на потребителя, “Мобиком” започна да създава своята колекция от, възрожденски казано, добри дела. За разлика от консервираните картинни галерии в банковите хранилища, “Мобиком” предпоче да се грижи за културата в нейното “перпетуум мобиле” - най-естественото й състояние.
- Още когато потръгна работата ни - спомня си Веселина Паскова, шеф на “Маркетинг и реклама” на “Мобиком”, - амбицията ни беше част от средствата за реклама да бъдат отделени за спонсорство.
Очевидно е, че при икономическа криза културата е сред първите жертви. Дотук свършва обективната част от спонсорската стратегия на “Мобиком”. Оттам нататък конкретният избор е афиширано субективен, свързан с личните предпочитания на екипа. Навсякъде не можеш да огрееш, но го направи поне там, където ти самият имаш емоции. Първата спонсорска акция започва с вписване в пейзажа на “Аполония” - там, където по идея трябва да се събира цветът на интелигенцията. Конкретен лъч е насочен и към джаза. При това не към точен изпълнител или фестивал, а просто към джаза като изкуство. Едно изненадващо раздвояване на традиционния софийски джаз-фестивал тази есен предизвика “Мобиком” да покаже, че и добротата може да прояви твърд характер: не бе подкрепен нито единият, нито другият фест. Мотивът?
- Не искаме да стимулираме поредното разцепление. Достатъчно е, че имаме два синода. А иначе, известно е, че публиката за джаз в София не надвишава 1000 - 1500 души. И че тя се състои от такива меломани, които не биха могли в рамките на седмица да издържат финансово на съблазните на два фестивала.
Преди петнайсетина години, когато на Новогодишния музикален фестивал в НДК от странство започнаха да идват първите спонсори, които виждахме през живота си, на очи се набиваше фактът, че те предпочитат онова, което даряват, да има максимално точен адрес и конкретен резултат. От “Мобиком” също чувалите с благодетелство не се изсипват безадресно. Но в никакъв случай не държат всеки, който е изпитал радостта да бъде подпомогнат, да си залепи на челото стикер с надпис “Мобиком”. Помощта се оказва с мека деликатност - особено там, където е задължително да се щади човешкото достойнство - престарели артисти или талантливи хлапета, които сега си пробиват път.
- Има никому неизвестни фестивали в провинцията например, откъдето не очакваме да се разчуе, че ние сме осигурили средствата за наградите. Но това си е част от цялостна спонсорска политика.
Тя в никакъв случай не е безпредметно филантропска. Ако се огледат обхватите на тази рекламно-спонсорска стратегия, можем да я оприличим на микросистема, в която едни дейности не са печеливши, но могат да бъдат подпомагани от други - супер печеливши. И така се поддържа вътрешно равновесие. На единия полюс например са мега-концертите с целия пакет от външна реклама, томболи и анонсиране в медиите. На другия полюс са онези територии, от които не може да се очаква разгласа на стореното. Към този полюсен модел Веселина Паскова добавя и опозициите в предпочитанията: стари - млади, традиция - експеримент, реверанс и поглед назад към утвърдените ценности - стимулиращо рамо на онова, в което все още малцина виждат перспективност.
Когато през лятото сините карета на фирмата, информиращи за четирите вида услуги, щръкнаха като водни зайчета в морето от обяви на най-високо тиражираните всекидневници, можеше да се направи изводът, че “Мобиком” се отдава в максимална степен на директното рекламиране на конкретни свои продукти. По-късно подозрението за агресивност изчезна с появата на оградените квадратни сантиметри на вестникарските страници с надпис: “Нека 5 минути бъдем по-добри”
- Хората започнаха да се затварят в себе си. Личните проблеми излязоха на преден план. В много случаи се оказва, че дори да стимулираме изкуството, то може да се окаже един ден без своята публика. Спонсорската политика на една фирма не може да съществува изолирано от контекста на една държава. Много скоростно се гласува закон за хазарта, а в същото време стимулите за една фирма да отделя средства за културата отново са изтласкани на заден план.
В “Мобиком” обаче не са склонни към песимизъм. Още повече, че тук босът е англичанин - господин Джон Мънри, един човек, благодарение на когото и най-отчаяните българи могат да се влюбят в България. Като истински космополит е склонен да оценява по-глобално процесите, в които сме се вторачили. Но умее и да отчита дори милиметрите напредък. Обича България - тук е намерил своята Веселина, отскоро си имат и малката Яна. Привързаността му към България си има конкретно обяснение: България е земя с неподражаем релеф. И българите възприема като релефни и многопланови. Спонсорската акция, към която проявява специален интерес, е природозащитна и е свързана с опазването на щъркелите. Голямата цел е да се придвижат “нещата” към по-добро. В каква посока по-точно? - питам госпожа Паскова. А тя отговаря, че не могат да си присвояват правата да показват пътя и да наставляват. “Само” за това, че са спомоществователи.
Междувременно от записките си разбирам, че съм провела разхвърляна из разговора ни с Веселина Паскова цяла анкета - лексикон на спонсора в България. Ето я събрана:
- Кога изпитахте най-върховна наслада от това, че “Мобиком” е спонсор?
- Когато чествахме петия си рожден ден. Но не като самотници пред тортата със свещите, а като част от публиката на “Юрая Хийп” и “Назарет”. Имахме усещането, както се случва на повечето мега-концерти, спонсорирани от нас, че даваме на публиката онова, което с години е пропускала. Носталгичното чувство ни обединява.
- Кое е най-голямото ви разочарование?
- Сътрудничеството с Екип 4.
- Вашето недоумение?
- Че добронамереното предложение за спонсорство може да бъде и загърбено. При това от културен институт в нужда.
- Основното ви възражение?
- Подходът на телевизията към продукциите, в които “Мобиком” е спонсор. Дойде ли време за излъчване, започват безкрайни спорове докъде завършва спонсорството и къде започва рекламата. На никой не му минава през ум, че просто тв-продукциите нямаше да ги има, ако го нямаше спонсорът.
- За какъв период в бъдещето може да се изгради една спонсорска стратегия.
- В България - за не повече от една година. “Мобиком” също очаква промени. Затова сред броени седмици не се знае дали ще бъдем същите.
Накрая, разбира се, питам за жабите - фигурките им от стъкло, глина, пластмаса и какво ли още не, в най-различни големини и цветове са пренаселили кръглата маса, на която седим, кацнали са върху цветята, върху бюрото... Веселина отговаря, че това е съществото, съчетало грозота и красота едновременно - прекрасен повод да го обичаш. Това обяснение прекрасно пасва към образа на спомоществователя - каквото прави, прави го от състрадание и от обич. Жабешкото общество е събирано години наред, непрекъснато е допълвано с подаръци. Ето и нашата жаба - принос към колекцията.

Елена Драгостинова


Нови видове
в културната фауна