Лунните пътеки
ще блестят


Седи си той на работното място, в книжарничката с пътеводители. Седи и си мисли. Той по принцип обича да мисли. То друго не му и остава, никой не ще да купува пътеводителите. Пък и той си признава, че му е скапана стоката. Нали е честен, интелектуалец бледен, отломка нищожна от креещата просвета, мъченик в ерата на бруталната технокрация, роб на изедниците, кастрирали романтиката и прочие мрачни неща.
Седи си той, а вътре влиза Джулия Робъртс. Първо влиза, после излиза, после пак влиза... И се влюбва в поелия по пътя на прогресивното маргинализиране интелектуалец. И се омъжва за него. И зачева от него.
“Бах, мама му! - би се произнесъл по въпроса гражданинът, който не е стъпвал в книжарница за пътеводители и въобще в никаква книжарница. - Те туй в живота не може да стане!”.
Но какво по-хубаво от това, че все още може да стане поне на кино; че там продължава да има оазиси, където на романтиката не са ударили сатъра, хубавите жени никога не са в цикъл, гърдите им винаги са като бели гълъбици и... И дори някой беден абдал може да ги притежава.
Какво по-хубаво от това, че има филми като британския “Нотинг хил”. Джулия Робъртс не е точно Джулия Робъртс, но почти. Героинята й пак е холивудска звезда, която в доста детайли повтаря нейната биография. Хю Грант (момчето книжарче) не е Хю Грант, но почти. Пак си е ахмак, какъвто изглежда в действителност. И пак (в свободното му от евтини проститутки време) му се лепят красавици, както е наяве.
Сценаристът Ричард Къртис е работил в същата посока, която превърна “Четири сватби и едно погребение” в събитие (той е и негов литературен автор). Не е случайно, че неколцина актьори в “Нотинг хил”, предвождани от Хю Грант, играеха и в “Сватбите”. Двата филма са в здрав емоционален съюз - те са замечтано усмихнати, деликатни към болката, снизходителни към човешките слабости и в крайна сметка оптимистични.
“Нотинг хил” все пак е под класата на “Сватбите”. Прекалено е разтеглен във втората си част, когато се задръства от фабулна многотия, която с нищо съществено не допринася за повишаване градуса на интригата и чувствата. Ако режисьорът Роджър Мичъл го бе стегнал с половин час, ефектът щеше да е по-силен. А ако не бяха някои твърде директни и излишно обяснителни монолози и диалози в устите на актьори - още по-добре.
Но нали филмът няма никакви други амбиции, освен да те поразтуши, кривиците не помрачават непретенциозния му чар. Тя, сигурно и Джулия си има кусури, ама трябва да си пълен кретен, че да дириш с лупа пъпка на сгъвката на лявото й коляно. Недей! Наслаждавай й се. Спомни си сантименталната песен на Емил Димитров за една друга Джулия: “Много дни лунните пътеки ще блестят...”. Или си купи пътеводител. Пък знае ли човек...

Борислав Колев



От пръв
поглед