Безплатна карта
за различност


Освен че пресъздава реалността, радиото сътворява и нова реалност. Някъде между тях двете се разполага действителността на слушателя. Идеята е той не само да бъде привлечен към диалог с двете реалности, но и да се откъсне от собствената си.
По радиото върви реклама за безплатна карта с обозначени магазини, в които без проблем да пазарувате с количка. Има се предвид най-вече бебешка. Но и инвалидна. Функцията на радиото тук се изчерпва с простото указване на наличието на даден факт. То уж само е възпроизвело реалността. С рекламен спот и с претенция, че това е вярната реалност. Рекламата, от своя страна, е пробудила интереса към продукта, който трябва безплатно да се “продаде”. Оттук нататък противоречията и несъответствията се подреждат едно след друго. Обезсмислена е самата реклама. Тя би трябвало да бъде свещичката в празничната торта, да бъде логичен край на определен обществен процес. Тази реклама също е свещичка, но тя е забита директно в масата, без сметанови предисловия. Горделиво е започнато с безплатните карти, за да се стигне (или по-вероятно, не) някога до по-практически действия за хората в неравностойно положение. Наляти са пари и усилия за изброяването на няколко имена и за измислянето на примамлив текст, а ефектът от това е абсолютното недоумение какво стои като реалност зад рекламата. За какъв продукт става дума? Ако е за конкретиката и за картата, тогава лошо за нас - защото е притеснително напомняне на липсата на култура в отношението ни към различните. Ако е по-общо, тогава лошо за рекламодателите - тогава вторият пласт неизчислен, но ефективно работещ, действа срещу тях - защото концентрира вниманието в ненужността от този продукт, който виси във въздуха като най-голямо постижение. Внушава се рекламна радиореалност, в която всичко е наред и само тази карта е липсващата част, която (“ура!”) вече е намерена. Разликата с действителността е огромна.
Радиото като че ли няма пряка вина за разминаването. То не може да промени нито градския транспорт, нито тротоарите, нито асансьорите. Не може да ги направи удобни за хората без, пък камо ли за хората с проблеми. Това е ясно.
Радиото, обаче, може да направи нещо друго, много важно. Да “обучи” и “възпита” хората на толерантно отношение към различните. Отдавна капитулира тезата, че това поведение се предполага като заложено в човека. Разграничавайки се от животните, той се оказа най-яростният застъпник на естествения подбор. Неспособен е да се справи с правото на опонентите си на различна мисъл, а какво остава за вродената (или придобита) нежелана различност. Старомодно звучи безкрайното мърморене (и като моето тук) по темата. То не оправя нещата. Но няма за кога да чакаме първо да се подобрят обществените условия за всички ни и тогава да променяме възгледите. Ако битието ще продължава да определя съзнанието ни, тогава да изоставим по-добре лицемерните приказки за демокрация.
Тази карта сигурно върши своята благородна роля. Но, представяйки цветуща реалност, тя само подчертава очевидната неравнопоставеност. И не само не вкарва в диалог слушателя си, но и го отблъсква от всички видове действителности.

Вяра Ангелова




От въздуха
подхванато