Наздраве,
за Анри!


...Заради него се записах и заради него останах в НБУ...
...И аз съм в тази специалност заради него. Преди това учех мултимедийни технологии и компютърна анимация. Анри направи програмата Анимационно кино и аз реших, че това ще е! Защото познавах вече творчеството му и възможността той да ме учи на анимация беше такова щастие... Естествено, че съм пристрастна, няма начин да не сме пристрастни след всичко, което ни е дал...
...Първите години бяха най-хубави - имахме постоянен контакт, бяхме толкова близко до него (и до Ники Тодоров! - искам непременно да го поменеш до Анри като първи наш учител...)
...Думата е магичен! Контактът с Анри е магичен!
...Той ти дава пълна свобода, подтиква те да правиш най-невероятни неща, каквото искаш и както искаш...
...Винаги чаровен...
...небрежно чаровен...
...артистично чаровен!
...И никакви ограничения пред въображението ти, непрекъснато те провокира и ти просто не можеш да не се развиваш, неудобно ти е от него да не се развиваш...
...Защото при него няма точка, той винаги те кара да мислиш още и още, да дълбаеш, да откриваш нови планове и смисли в отделния образ и историята...
...Тласка мисълта ти към неща, които дори не си подозирал, че носиш и можеш...
...Колкото повече те познава, толкова повече иска от теб, очаква от теб...
...Пак на него ние тримата дължим незабравимите дни в Краков, на фестивала на късометражния филм. Там по време на анимационните уъркшопове подготвихме първите си анимационни едноминутки...
...В Краков видяхме какво влияние има той, как го ценят най-големи световни имена, като професор Кучиа например... Щом чуеха, че сме негови ученици, и нас започваха да гледат с уважение - за тях Анри е цяла школа...
...Той е неизчерпаем, идеите при него бълват непрекъснато и мисля, че има нужда да ги изрича, да ги споделя с нас... Какъвто и да ни е материалът, Анри винаги има варианти - да ти подскаже решение, да те тласне към нещо ново, във всички случаи провокиращо и интересно...
...И най-конкретно, най-практически!
...Помага ни да изведем нещата докрай!... Особено сега, с тая субсидия от “Фар” - скоро ще имаме готови десетина филмчета. Възможността постоянно да ползваме компютъра в студиото му - и за снимане, и за монтаж - това е страхотно!
...Е, всеки според активността си...
...Но нали можеш да влезеш по всяко време в студиото и да работиш!
...Той ни влияе дори с отсъствието си...
...Няма го, но щом се появи... празник!
...И всеки път с нови вицове!...
...След среща с него, колкото и да е късно, ти се рисува! Той ни отключва емоционално, дава ни заряд...
...За работа и за живот!
...Тъкмо по тая причина веднъж доведох на лекции един приятел от Медицинската академия. Беше му кофти на човека, скапан, в криза..., но като поседя с нас и послуша Анри, гледам го как живна и се вдигна, тръгна да си върши някаква работа...
...За мен той е магьосник!
...А практиката през 1996-та във Варвара!... Ден и половина, но незабравимо...
...Узо с таратор!...
...Само той умее така да разсмива! Импулсивен, весел, душата на компанията!... А иначе - на мен той ми помогна в най-трудното. В началото, като започнахме, страшно се лутах, разкъсвах се между двата си стила на работа, и той ми помогна да намеря своя стил...
...Винаги се е отнасял с нас приятелски! Като с равни!
...Защото иска да се изравним...
...И винаги на “ти”, от самото начало искаше да се обръщаме към него на “ти”!
...Аз взех, че се притесних, не мога така направо на “ти”, все пак... И тогава той ми казва: Викай ми чичо Анри, може така по-лесно да преминеш на “ти”...
...За всяка рисунка - безценни съвети! И колкото повече време минава, толкова повече ги оценяваш!
...И тая негова приповдигнатост, това постоянно вдъхновение!...
...Всеки от нас знае, че винаги може да се обърне към него за помощ!
...Най-поразителна за мене е паметта му - той помни всичко от преди пет години! При него няма като при другите преподаватели - да се затрудни, да не разпознае нещо: това какво беше, ти кой беше... Той помни с най-поразителни подробности - на ниво замисъл, рисунка, промени...
...Ей, дайте да спрем, че както сме почнали, да не вземем да го изкараме като изпята песен, като някой пенсионер!
...Как можа да го кажеш! При Анри това е невъзможно! Нали го виждате, че изобщо не е мръднал за тези години - все така жизнен и с такова чувство за хумор! Шаржът на Ники Тодоров горе в Киноцентъра сякаш току-що е нарисуван!
...Няма да спра, аз искам да му кажа да си бъде все такъв!
...И задължително да продължаваме да се събираме!
...Той ни е Учителят!
...Може ли пък аз да му напиша едно стихотворение, вместо моето цвете в букета...
Потънал в спомени, превръщам се във мрак,
от който никой няма да прозре.
Сърцето крих в подслона на душата -
започне ли съдбата да кълне...
...Наздраве! За Анри!



И един може би
ненужен послеслов

Това е, Анри. Малко отблясъци от многото любов на младите към теб. Сигурна съм, че разпознаваш гласовете им. Те са, твоите първи студенти, с които ти започна през 1994 година програмата Анимационно кино в НБУ. Няма да споменавам имена, нека всичко бъде анонимно-узнаваемо - за да не се почувстват пренебрегнати тези, с които не успях да се свържа: тук са и техните гласове.
Когато ми се обадиха за тази страница, първата ми реакция бе да откажа: трудно се пише за теб, много е изписано и все нещо се изплъзва, едва ли аз съм най-подходящият човек... После реших да опитам - да събера поне част от тази светлина в любимите ученици и заедно да ти я пратим - един малко закъснял букет за страховитата петдесетгодишнина. Разбирай го както щеш - страховита!...
Тая част от живота ти - преподаването, е като че ли най-неизвестна и сигурно изобщо не съществува в мислите на много от хората, които те знаят от години. А то е, струва ми се, едно от най-съкровените начинания по пътя ти от последните години. Знам го, без да сме говорили за това, чрез реакциите на самите студенти: магичният контакт с Анри!... Просто ти бе дошло времето да станеш и Учител и ти го направи, така, както ти умееш - дръзко и предизвикателно. Не знам дали тук му е мястото, но искам да ти благодаря, че ме покани през 1995-та в екипа на програмата, защото и за мен това са любимите ми студенти от департамента. Сигурно заради този дух на абсолютна свобода, близост и разкрепостеност, който ти зададе от самото начало.
Времето тече и ето... наближава жътвата. В преподаването сезоните са относителни. Но все пак - това лято се дипломираха първите трима “бакалаври”. Сигурна съм, че блестящите ти рецензии ще останат най-съкровеният спомен от защитата и за тримата. Какъв по-голям благослов от тая твоя сплав - вдъхновение и точност, свобода и самовзискателност...
Но истинската реколта са първите студентски филмчета, субсидирани от програмата “Фар” и Британския съвет, на които ти си продуцент. Първите шест вече са готови, завършването на другите шест е въпрос на дни, подготвени са като сториборд и останалите. Зад всеки отделен проект стои огромната работа, която двамата с Иван Веселинов сте свършили. (Междувременно, поради голямата претовареност на Анри, през 1998 година Иван Веселинов пое с огромна всеотдайност ръководството на програмата.)
Възможността да работят в студиото ти и да направят първите си филми е изключителен шанс за нашите студенти и те прекрасно разбират какво им се предоставя - в тези тъй безмилостни за киното години.
Един малък светещ остров в София прес, разпилени светлини от магичните ви часове, в които ти, преподавайки им анимационна режисура, им предаваш всичко останало - без прегради, без резерви, докрай... После, даже в отсъствията ти, докато си някъде на път, те - очаквайки те, стигат в процеса на работата си до теб. Колкото по-малко стават тези броени часове, толкова по-насъщни са те.
Предполагам колко голяма е умората ти, каква е цената на това постоянно вдъхновение, за което говорят всички студенти. Този интензивен контакт започва да става непосилен при толкова много курсове, при това не малки. Въпреки огромните усилия на Иван Веселинов да отстои свободния дух на програмата, и тук административните намеси се оказват доста заплашителни - за самия замисъл и принципи на това обучение. Иначе - нито ти, нито Иван Веселинов, нито Стоян Дуков сте от хората, които могат да се изплашат... Може би най-лесно е да се каже - дотук! Особено в твоя случай. С риск да ми се разсърдиш, не мога да премълча този незабележимо-огромен за днешното ни време факт: за всичките тези години работа в Университета ти изобщо не си си взимал хонорарите... Има ли нужда от коментар? Колко такива възрожденски жестове сме срещали напоследък?...
На едно от последните събрания на преподавателите в департамента ти направи една доста мрачна прогноза по един... нека го нарека симптоматичен повод (не е тук мястото да го обсъждаме). Ти каза, че за теб това е краят на романтичния период в преподаването на анимация в НБУ, че е време може би да си вървим, за да дойде друг екип. Даде пример с немските театри, където на всеки пет години трупата изцяло се подменя.
Може и да е така. Ситуацията е позната, не ни е за пръв път да си тръгваме отнякъде. Само че там, в онази следобедна бирария, преливаща от любовта на малките към теб, както и после, в студиото ти, докато ги гледах как работят - по-младите, от следващите курсове, и в дългите телефонни разговори, аз усетих, че е рано да говориш за тръгване. То би било някакво прекършване по средата, преди плодът да се налее, да избистри своята форма, цвят и глас... Вслушвайки се в гласовете и душите им, ти просто не можеш да ги оставиш - те са ти и деца, и ученици, и имат страшна нужда от теб. А сигурно и ти от тях - да се оглеждаш постоянно в очите им, за да се сверяваш със самия себе си, за да се спасяваш от иронията и стените, които са навсякъде сред нас. В многото разговори с тях през последните дни аз отново разбрах, че тъкмо ти им даваш онова чувство за градивност, от което те толкова много се нуждаят. Общуването с теб им носи надежда и вътрешна перспектива: значи е възможно в този тъй разместен и крещящ от безсилия свят, талантливият човек, художникът, да бъде и победител. Другият, тъй популярен модел на аутсайдерството, много рано може да ги оплете в мрежите на тихото отчаяние. С мащаба на дарбата си и невероятната си активност ти на живо им доказваш, че е възможно да бъдеш и художник, и режисьор, и сценограф, и продуцент, и учител, и най-вече - човек: близък, разбиращ, готов да помогне. И още, човек, изградил и съхранил такова прекрасно семейство... Тук аз ще спра, защото... знаеш, колко са ми скъпи всички във вашия благословен дом, където и аз съм преживяла не един светъл празник...
Така де, понеже пропуснахме самия юлски ден, на патерици - Честито! Добавям и моя глас към младите гласове: да си ни жив и здрав, и с теб да са здрави и щастливи и Светла, и децата, и Павката, и всички, които са ти на сърцето! От любов и сила да се не отървете? Напук на всички ветрове и кавалкади, да продължиш, свирукайки си Сачмо - през царски и селски пътища, през шосета и артерии, по оная единствена твоя пътечка, отдавна намерена... Разбира се, с Чарли, естествено - с Чарли! - нагоре, надолу ли, май към... Варвара! Наздраве!

Деница, Тодор,
Ясен, Ева,
Надежда, Ася,
Цецо, Славей,
Лили, Боряна,
Савина, Калина,
Невелина и всички останали...



Нещо
като писмо,
нещо
като репортаж, нещо
като цвете -
от студентите ти - в един
октомврийски
следобед
от бирарията
на Петте кьошета...