Паника в залата
На 15 ноември пресконференция в София прес дадоха представителите на Асоциацията на българските филмови продуценти. Нейният председател Димитър Петков обясни: “Конкретният повод за нашата паника е ситуацията на филмопроизводство в България - тя би могла да се окачестви като фалит или банкрут. Националният филмов център не разполага с никакви средства и не е в състояние да изплати по договор траншовете за “Асистентът” на Илия Костов и “Писмо до Америка” на Иглика Трифонова - двете продукции в снимачен период. За мен това е все едно държавата да обяви мораториум върху изплащането на външния дълг. Парите за нас не са просто пари, а средство да се прави кино. Ние искаме да се правят повече, а това означава и по-хубави филми.”
Независимо че българското кино първо започна реформата в областта на културата, държавната субсидия за филми, отпускана от бюджета на МК, е намаляла драстично: ако през 1991 г. са преведени 8.6 %, през 1997 г. те са 2.3 %, а през 1999 г.- около 3 %. От години се говори за учредяване на фонд “Българско кино”, чрез който да се акумулират средства от продадени билети, видеокасети и т.н., но всичко остава само като добро пожелание. Същото се отнася и до закона за кино - частните продуценти в България все още работят с нормативни документи отпреди 1989 г. В крайна сметка излиза, че киното в момента се финансира единствено от държавата - чрез субсидите на НФЦ и чрез БНТ.
Владимир Андреев от “БъРъфилм” изтъкна важността на възобновените отношения с Българската национална телевизия. “Факт е, че тя дава пари за кино. Но би трябвало БНТ да участва не само с техника, а и финансово в последните 20 % от бюджета на филма. И тъй като скоро би трябвало да се подпише договор между министър Москова и Лили Попова, нашето предложение е произведените игрални филми и новели да бъдат не на видео, а на супер 16 мм.
Радослав Спасов, председател на “Филмаутор”, уточни, че закон за кино има в много страни, а във Франция той е приет, преди да бъде създаден CNC, по чийто модел пък у нас бе конституиран НФЦ. “Грешката е изначална, тъй като препратиха филмовата ни индустрия към МК. Ние разградихме действащ механизъм, а НФЦ бе създаден и съществува като преразпределител на пари.”
За разлика от пресконференцията на Александър Методиев, сега журналистите спокойно можеха да задават въпроси и да изслушват отговорите, въпреки че Евгений Михайлов отново дръпна микрофона към изчерпаната тема “Версенжеторикс”, а продуцентът на “Писмо до Америка” Росица Вълканова се опита да “приватизира” пресконференцията.
Що се отнася до бъдещето на НФЦ след дисциплинарното уволнение на шефа му Димитър Дерелиев, зам.-министър Цанков на 15 ноември сутринта се е срещнал с екипа и е обещал да помогне, доколкото може, за нормализирането на работата му. След като обсъдиха колапса на филмопроизводството ни с министър Москова миналата седмица, в близките дни представители на Асоциацията на българските продуценти имат уговорена среща с парламентарната Комисия по култура.
Как ще потръгнат нещата, кога ще се назначи конкурс за избиране на директор на НФЦ, как ще се отстоява бюджетът, засега не е ясно. Знае се само, че нещо за българското кино трябва да се направи незабавно.


Геновева Димитрова