В България, 10 години мизерия
от Благовеста Дончева

София, България - Ние, в България, имаме демокрация от 1989 г. Какво се случи през тези десет години?
Международният валутен фонд и Световната банка успешно съсипват българската индустрия. Те настояваха за приватизацията на българските заводи и фабрики. В много от случаите българското правителство, което прилежно следва съветите на МВФ, продаде тези фабрики на могъщи чуждестранни корпорации. А те често ликвидират бизнеса (нов начин за борба с конкуренцията!).
Какъв е резултатът? Орди безработни, просяци по улиците, старци, ровещи в кофите за боклук за някоя огризка или мухлясало парче хляб.
Нашата социална тъкан се разпада. Преди 1989 г. България беше социалистическа държава: безплатни здравеопазване и образование за всекиго. Майките и пенсионерите получаваха помощи и привилегии.
Сега, след падането на комунизма, виждам все повече и повече деца, които са отпаднали от обществените училища. Родителите им не могат да им осигурят обувки и дрехи, да не говорим за учебници и тетрадки.
Нещата при пенсионерите не са по-добри. През 1989 г. майката на мой приятел получаваше пенсия около 105 лева на месец. Сега е 46 лева - малко повече от 24 долара.
Има много хора, особено над 30-годишна възраст, които не работят. Никой не ги иска; никой не им предлага работа. Офертите за работа във вестниците постоянно изискват кандидати не по-възрастни от 30 години. Дори и да си под 30, какво получаваш? Имаш шанса да робуваш по 12 часа почти за нищо в новоизлюпен бизнес.
През януари последните остатъци от нашата социална държава ще бъдат премахнати. Правителството няма повече да субсидира железопътните билети за ученици, за пенсионери и за майки с деца. Това означава, че хората ще бъдат принудени да си стоят по селата и градовете, което ще ощети активните пенсионери и безработните. Сега те добавят по нещо към оскъдните семейни приходи чрез случайна работа в градовете, или пък ходят на село и отглеждат зеленчуци и плодове за зимата в бащините си градини. Това имаше икономически смисъл, когато пътуваха с влак на половин цена. След Нова година това ще стане безсмислено.
Ние изпитваме нечувани трудности, а Джордж Сорос, финансистът, ни примамва да отворим границите си, да станем отворено общество. Обаче ние в България сме научили на свой гръб какво означават тези хубави лозунги. Те означават убиване на индустрията, която все още съумява да оцелее в България. Турският внос залива пазара. Чорапите, произведени в България, се продават за 1 лев; виждала съм турски чорапи да се продават за половин лев. Съвсем скоро ще имаме само турски чорапи и няма да имаме работа.
Множество нискокачествени хранителни продукти и други стоки прииждат свободно в България, минирайки усилията на местните производители. Имам братовчед, който има малка ферма с четри крави. Той четири последователни години не е успявал да продаде телета. Катастрофа. Компаниите, които изкупуват телешко, обясняват, че предпочитат да работят с чуждестранно замразено месо, внесено от Гърция на ниски цени, готово за преработване в салами или кренвирши.
Какво ни предлага Западът в замяна на тази мизерия? Какво е най-привлекателно в опустошената страна за чуждестранната корпорация? Евтината работна ръка и националните ресурси!
Прекалено много за отворени граници. Прекалено много за отворено общество. Лично аз живея в мизерия, но все още мога да се оправям. Гледката на старите жени и мъже, ровещи в боклука, е онова, което ми къса сърцето.
Преди падането на комунизма аз и мнозина други вярвахме, че комунистическото правителство е лъгало за Съединените американски щати. Мислехме, че всички онези предупреждения за Америка са просто пропаганда.
И аз от 1989 до 1993 г. бях демократичен активист. Това беше, преди да разбера истинската роля на МВФ или на Световната банка, или на транснационалните корпорации, и тяхната политика на експанзия. Подхлъзнахме се на съблазнителни приказки за демокрация и отвореност. Сега, 10 години по-късно, ми се иска да не бяхме.

Благовеста Дончева е преводач.

Ню Йорк Таймс, 11.11.1999