Отворено писмо

До Президента на Република България
До Министър-председателя на Република България
До Председателя на Народното събрание
на Република България
До Всички Медии


От учениците на СХУ за изящни изкуства “Акад. Илия Петров” - София, по повод ПМС № 204 от 11 ноември 1999 за обединяване на същото училище със СХУ за приложни изкуства - София

Апокалипсис в културата няма да има... Новият закон поставя едно добро начало и трябва да се чете с отворени очи... Това са думи на министъра на културата г-жа Ема Москова. Три месеца по-късно, тръгнали по следите на слуховете (защото това е единственият начин за получаване на информация в държавата ни), ние, учениците от Софийското художествено училище за изящни изкуства, разбрахме, че вече никой в тази държава не се нуждае от нас... Защо никой не ни повика на разговор? Нямахме ли право да научим по-рано за намеренията на управляващите? Тогава може би и нашите биха били по-различни... Невъзможно и абсурдно е, мислехме си, една от най-престижните гимназии в България да бъде ликвидирана с едно-единствено постановление. И вместо петдесетия си рожден ден (който трябваше да празнуваме догодина), да бъдем поканени на откриването на поредното казино. И кой може да обясни всичко случващо се?
Кой хвърли око на сградата? Защото друго обяснение не намираме.
Разбира се, ще се намерят хора да отрекат това. Ще се намерят и други, които да контрират. И това ще е поредният безсмислен дебат. Защото решението вече е факт.
Ако бъдат предложени и други аргументи... Например този, че струваме много на държавата... Искаме само да ви припомним печалния факт: Издръжката на нашето училище за четири години се равнява на сумата, пометена от група професионалисти за сериала “Дунав мост” - 700 хиляди марки! Тъжно, нали?
Господа управляващи... Наясно сме, че и сиренето, и ножът са у вас. Както сме и наясно, че колкото и силна да е, властта е преходна. Ние сме тези, които идват след вас.
Какви са решенията, които взимате днес?
Националната художествена галерия ще бъде преместена някъде... Художествената гимназия ще бъде преместена някъде... Училището за приложни изкуства също ще потърси ново място... някъде. Единственият въпрос, на който трудно можем да намерим отговор, е: Всичко това добре обмислен ход ли е, и каква е вашата покана към нас? Да се преместим и ние някъде... Където след време да си спомняме с тъга и разказваме за страната, в която всички вдигаха гюрултия за това, колко необходима е културата за съхранението на нацията, но никой не се посвени да я почисти със замах.
Нашите бащи и майки ви дадоха своя кредит на доверие. Вие пък сте тези, които се кълнете, че всичко в името на бъдещето и младите градите... Накъде ни водите, господа управляващи? Към Европа? А кой е пътят, който ни показвате? Ако всичко това се случи...
Ако се продължи с този маниер на управление... След години (и те няма да са много), вие, господа, които днес решавате съдбата ни, ще се питате: Защо ни се случи всичко това? Онемели и неразбиращи, вие няма да намирате отговор. Защото въпросите се поставят сега... После ще е твърде късно...

София, 15.11.1999 г.

От учениците на СХУ
за изящни изкуства
“Акад. Илия Петров”



Бел. ред. Към емоционалното писмо на младите хора можем само да прибавим и информацията, че от следващата година се закриват Художествените училища в Пловдив и Смолян.