Пангия Мюзик Форм
през българските сетива
Този път Дните бяха посветени на 40-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между Япония и България. Финалът им беше един извънредно приятен концерт на инструменталната група “Пангия Мюзик Форм” на 7-и ноември в зала “Люмиер” на НДК. Съставът на групата: Тацуя Коумазаки, автор на композициите; Фабиа Реза Пане - пиано, Кацуаки Йошигучи - ударни.
Във встъпителното си слово посланикът г-н Акира Мацуи обясни с гордост, че още от древността японската култура е била гъвкава и отворена за света. Съвременната японска музика продължава тази тенденция. Чухме това. И най-вече, усетихме го - като своеобразен импресионизъм, като богати и красиви впечатления, събирани по цял свят. Слушахме импресии от Андите, от Индонезия (пианистът на групата е индонезиец), от Мароко, от други екзотични и по-малко екзотични места... Музикантите идваха направо от Рим и обясниха,че поради различни транспортни перипетии не са си получили по-голяма част от ударните инструменти, така че няма да чуем изцяло музикалните им идеи. И това, което чухме, беше красиво.
“Пангия Мюзик Форм” трудно се вписва в европейски жанрови представи, пък и защо ли да я вписваме... Елементи на традиционна музика, поп, джаз чисто и просто са подчинени на идеята за дискретно общуване. Това е една непозната за нас етика, желание за взаимно удоволствие от ненатрапващото се присъствие на музиката. Ухото ми, изтерзано от могъщите отечествени децибели, предизвикани от всякаква отпадъчна музика, почти невярващо се отдаде на насладата от пъстрите, красиви и при това дискретно поднесени импресии. Пълно отсъствие на звукова или поведенска агресия: едва във втората част на концерта забелязах, че има озвучаване - в роден вариант залата щеше да гърми, а от сцената щеше да се излъчва нещо от сорта на “ние сме”. Вероятно поради доминирането у нас на вездесъщата чалга, бях най-силно потресена от факта на естетизирането на ориенталското (”Марокански пазар”, “Пътуване до Ориента”). Във всяка от пиесите има скрит копнеж по неизживяна красота или по спомен за нея (две пиеси от Андите, едната посветена на Бога на Слънцето, един много красив четиричастен цикъл, създаден при пълнолуние...) Една много красива японска танцьорка илюстрираше понякога почти безплътно удоволствието от красотата.
Концертът беше почетен от роден политически елит - видях г-н Тодор Кавалджиев, г-н Благовест Сендов със съпругата си. В паузата видях гостите заедно с елита ни да пият кафе в пластмасови чаши в бюфета - това било уредено от протокола на НДК. “Бюфетът” е едно оградено със сергийка и рафт със стоки пространство, което носи почти “гаров” комфорт. По време на концерта пък, седнала в средата на първия ред, на два метра от сцената една видна депутатска съпруга разсеяно преживяше дъвка. Принос към чайната церемония?


Наталия Илиева