Антипанорама
на полското кино
Открай време битува мнението, че всеки чуждестранен културен институт в София си е поставил за цел популяризирането на своята национална култура в пределите на България. Уви, наскоро столичани имаха блестящата възможност да се убедят в пълната противоположност на това твърдение.
От 15 до 20 октомври авторитетният Полски институт организира в Дома на киното панорама “Образът на жената в полското кино”. Подобни прояви не са новост за нашата столица - периодично се осъществяват седмици на британското, руското, френското или испанското кино. Това е своеобразен опит да се наруши (макар и в минимална степен) американската хегемония по българските екрани - на зрителите се предоставя възможността да видят както класически образци, така и нови продукции от позабравеното европейско кино. На какво обаче станахме свидетели? Обществеността по никакъв начин не бе информирана за подготвящото се събитие - единственият рекламен афиш на панорамата бе залепен не другаде, а на входа на Полския културен институт. А като се има предвид, че от десетина години полски филми се появяват в София по-рядко и от руските, показването на цели шест имаше реалната възможност да се превърне в сензация. Вместо това прожекциите преминаха при почти нулева посещаемост от страна на публиката.
Изглежда организаторите са се отнесли към това киносъбитие като към рутинна работа, колкото да отчетат някаква дейност. За двустранната незаинтересованост на Варшава и София към панорамата свидетелства и твърде произволният (меко казано) подбор на заглавията. В католическа страна с религиозни традиции, каквато е Полша, преклонението на изкуството пред женския образ е симптоматично. Корените на това явление се крият още в рицарската любов към прекрасната дама и в култа към Дева Мария. Киното, разбира се, не прави изключение. Но по-прецизният познавач на полското кино би се изненадал от отсъствието на филмите на Анджей Вайда, Анжей Мунк или Кшищоф Кешловски. Първите три заглавия от панорамата биха могли да се поставят под общ знаменател - от дистанцията на времето авторите им се обръщат към тежките години на сталинизма в Полша. В трагикомедията на Кшищоф Зануси “Галоп” се разкриват опитите на малка група аристократи да оцелеят през 50-те в социалистическа Варшава. Главната героиня, родом от дворянския Петербург, прибягва до безброй дребни измами, за да избегне конфронтация с управляващите. В следващите две заглавия темата за сталинизма придобива много по-мрачно и сериозно звучене. Създадените през 1982 г. “Майката на братя Крул” (реж. Януш Заорски) и “Разпит” (реж. Ришард Бугайски) са спрени от цензурата и излизат на екран чак пет години след заснемането си. В “Майката на братя Крул” е показан животът на самотна жена (Кристина Янда), която заедно със синовете си преживява първо терора по време на немската окупация, а по-сетне - на народната власт. В “Разпит” отново играе Янда - кабаретна певица, преминала през изтезанията в сталинските затвори, пред които бледнее средновековната инквизиция (Награда за женска роля от Кан).
Тъкмо набрала скорост, след “Разпит” панорамата изведнъж направи загадъчен тематичен завой. В сухарския филм “Провинциалистката” (1985 г., реж. Анджей Барански) е разказана камерната история на селянка, изградена в ретроспективен план. Не по-малко невзрачен, въпреки че се занимава с нежната актьорска душа, се оказа “Жената с шапка” (1985 г., реж. Станислав Ружевич).
Ала най-озадачаващо бе закриването на панорамата с наистина значимия за времето си, но до невъзможност остарял и днес труден за гледане филм “Влак” (1959 г.). А неговият създател - класикът Йежи Кавалерович, е автор на емблематичните “Майка Йоана от ангелите” (1961 г.) и “Играта” (1969 г.), в които женските образи са разработени далеч по-интересно и задълбочено.
В това си съчетание шестте филма, прожектирани преди години и позабравени вече, трудно биха дали на младия български зрител ясна представа за безусловно високата класа на полското кино, да не говорим за полските жени... Само се питам как подобна селекция и организация биха конкурирали третостепенните холивудски продукции, завладели кинопазара.


Христо Тодоров
Студент III курс
кинознание
в НАТФИЗ